Яна Аврамова, мениджър „Общност и организация“, „Социални иноватори България“
Каква е ролята на технологиите в образованието според вас днес?
Ролята на технологиите е не просто да дигитализират учебния процес, а да разширят възможностите за учене. Те отварят пространство за по-гъвкави подходи и различни пътища към знанието и дават достъп, персонализация и свързаност, но в никакъв случай не трябва да се превръщат в самоцел. Технологиите са инструмент, който ни помага да постигаме заложените образователни цели. Без смисъл, методология и човешко присъствие те остават просто средство без реална стойност.
Какви умения развиват обучаемите благодарение на технологиите?
Технологиите подпомагат развитието на редица ключови умения и компетенции у учениците. Те развиват аналитично и критично мислене чрез работа с големи обеми информация и дигитални източници. С навлизането на изкуствения интелект се засилва и умението за формулиране на въпроси, оценка на отговори и вземане на информирани решения. Паралелно с това технологиите стимулират креативността, като дават нови инструменти за създаване и изразяване. Интересното е, че именно чрез тях започва да се осъзнава и нуждата от развиване на по-човешки умения като емпатия, емоционална интелигентност и ефективна комуникация.
Къде е България по отношение на технологиите в образованието?
Според мен България се намира в интересен преходен етап по отношение на технологиите в образованието. От една страна има все повече достъп до дигитални инструменти и добри примери за иновативни практики, а от друга внедряването им често е неравномерно и остава на ниво използване на инструменти, без достатъчно методология и подкрепа за учителите. В същото време това, че в някои отношения догонваме Западна Европа, е по-скоро предимство. То ни дава възможност да се учим от вече натрупания опит и да избягваме грешки. Виждаме например как държави като Финландия отново обръщат внимание на базови умения като четене и писане на хартия след период на силна дигитализация. Това показва, че ключът не е в самите технологии, а в баланса и смисленото им използване. Именно тук е и големият потенциал за България – да развива образованието си по по-осъзнат и балансиран начин.
Кои са основните бариери пред внедряването на технологии и как те могат да бъдат преодолени?
Бариерите са основно човешки и са свързани със страха от промяна, липсата на увереност и най-вече с времето на учителите, които са затрупани с огромно количество не само учебни, но и административни дейности. Съществуват и системни ограничения, строго структурирани учебни програми с ограничена гъвкавост, недостатъчно време за подготовка и експериментиране, както и недостатъчно ясно комуникиране на ползите за учителите от дигитализацията в учебната среда. Според мен, решението не е просто във въвеждането на технологии, а в целенасочено обучение, реална подкрепа и създаване на среда (времева и ресурсна), която насърчава експериментирането и постепенното навлизане на нови практики.
Как „Социални иноватори България“ допринася за подобряване на образованието и внедряването на технологии в образованието в България?
„Социални иноватори България“ има за мисия да подкрепя хората в помагащите професии, като основният ни фокус са учителите, преподавателите, треньорите и всички, които работят в сферата на образованието. Създаваме обучения, методологии и пространства, в които технологиите се използват по-осъзнато и с ясна цел. Участваме в международни образователни проекти, насочени към развитието и подкрепата на хората, които формират бъдещето на образованието, защото вярваме, че именно това е основата за едно по-добро общество. Допринасяме и като насърчаваме по-широк разговор за ролята на технологиите. Работим не само с ползите от тях, а се фокусираме върху отговорностите, които носят и въпросите, които поставят. За нас те имат стойност тогава, когато се използват смислено, етично и в услуга на реалните нужди на хората и образованието.
„Социални иноватори България“ е един от членовете на „ЕдТех България“. Защо се включихте?
Защото дълбоко вярваме в сътрудничеството. EdTech Bulgaria създава среда за обмен, партньорства и общо развитие на екосистемата, което няма как да се случи индивидуално.
Какво дава “ЕдТех България” на организациите, на потребителите, на българското образование?
EdTech Bulgaria дава общност, видимост и свързаност. Създава пространство, в което различните участници – законодателни институции, организации, компании и експерти – могат да се срещат, да обменят опит и да работят заедно. Също така, допринася за по-добра информираност за самото съществуване на този сектор като естествена пресечна точка между образованието и технологиите, между човешкото и дигиталното. Това помага да се разбере по-добре както ролята на технологиите в образованието, така и нуждата те да бъдат използвани смислено.
От какво най-много се нуждае българската едтех среда днес?
Българската едтех среда днес има най-голяма нужда от по-силна свързаност между практика, бизнес и политика, както и от повече доверие между различните участници. Необходимо е и пространство за тестване на идеи, в което грешките да се приемат като част от процеса на учене, а не като провал.
Каква подкрепа липсва на едтех компаниите в България?
Може би липсва ясна стратегическа рамка, както и реални възможности за тестване в образователна среда. Финансирането е важно, но още по-ключови са достъпът до училища и изграждането на устойчиви партньорства. Без тях дори добрите решения трудно достигат до практика и реално въздействие.
Какво бихте посъветвали стартиращи компании в образователния сектор?
Да започват от реалния проблем, а не от технологията. Да работят директно с директори, учители , родители и ученици, за да разбират по-добре реалните нужди и контекста. Да следват принципите на дизайн мисленето, като създават малки прототипи на решенията си и ги тестват с реални участници още в ранен етап, без да чакат всичко да бъде перфектно завършено. Да мислят дългосрочно, защото образованието изисква устойчивост и последователност. И да бъдат смели, готови да бъдат неразбрани или отхвърлени в началото, но да не се отказват и да вярват, че ще намерят правилните партньори и подкрепа, за да създадат реална положителна промяна в образованието.
Може ли България да бъде лидер в едтех и в кое направлениe?
Много ми се иска да мога да кажа, че България ще бъде лидер в едтех. Вярвам, че това е възможно, но не непременно в мащаба или скоростта на технологиите, а в нещо по-ценно, в баланса и в смисленото им използване в образованието. Не просто в създаването на нови инструменти, а в това как те се интегрират така, че наистина да подкрепят ученето и развитието на хората. В решения, които подпомагат учителите, а не ги заменят, и в модели на учене, които са по-гъвкави, практически и свързани с реалния живот. Голям потенциал има и в осъзнатото и етично използване на нови технологии като изкуствения интелект. Именно в тази комбинация между технологично развитие и дълбоко разбиране за образованието България може да намери своята силна позиция.
Как виждате бъдещето на образованието в България и каква ще бъде ролята на технологиите?
Бъдещето на образованието ще бъде по-персонализирано, по-практическо и много по-свързано с реалния живот. Ученето ще излиза извън рамките на класната стая и ще се случва в различни контексти, с повече възможности за избор и индивидуален път на развитие. Технологиите ще бъдат навсякъде и все по-достъпни, но истинската стойност няма да идва от самото им присъствие, а от начина, по който ги използваме, осъзнато, с ясна цел и в подкрепа на ученето. В този процес ролята на учителя ще става още по-ключова. Той няма да бъде просто източник на знание, а фасилитатор, който насочва, подкрепя и помага на учениците да осмислят информацията, да развиват мисленето си и да се ориентират в един все по-сложен свят. Именно човешкото присъствие, смисълът и връзката са това, което прави образованието наистина ценно.