Нов доклад на Световната банка предлага пътна карта за внедряване на изкуствен интелект (ИИ) в българските училища, като подчертава както напредъка, така и ключовите пропуски в дигиталната готовност. Изследването, проведено между април и юни 2025 г., анализира екосистемата за образователни технологии (EdTech), оценява готовността на страната ни за ИИ и дава препоръки за правилно, мащабируемо и ефективно използване на тези технологии. Консултант при изготвянето на доклада е Албена Спасова, председател на УС на “ЕдТех България”, а анализът представя ключови проекти и организации от българската едтех екосистема, голяма част от които са и членове на “ЕдТех България”.
Динамична едтех среда, но с пропуски
Докладът представя бързо развиваща се екосистема от образователни технологии. Международни платформи като Khan Academy BG и Ucha.se съжителстват с локални иновации като българския езиков модел BgGPT и инициативи като “AI Factory” на INSAIT. Държавните инвестиции, включително осигуряването на устройства и въвеждането на “Дигиталната раница” за проследяване на учебния процес, създават основа за национална интеграция на ИИ.
Въпреки това, системните пропуски остават. Капацитетът и уменията на учителите за работа с ИИ са недостатъчни, а инфраструктурните и дигиталните различия, особено в селските и маргинализирани райони, затрудняват равния достъп. Макар България да има амбициозни политики – Националната концепция за ИИ (2020–2030) и Планът за действие за ИИ в образованието (2025–2029) – практическото прилагане се ограничава от фрагментирана координация и недостатъчно дългосрочно финансиране.
Основни изводи
- Стратегия на високо ниво, ранна реализация: България има ясни стратегии за ИИ, но готовността в класната стая остава ограничена. Над 70% от учителите познават ИИ, но обучението е непоследователно.
- Дуален подход: Учениците и учителите използват както глобални инструменти (ChatGPT, Google, Khan Academy), така и локални решения, което показва гъвкавост, но и предизвикателства при мащабиране и оценка на ефекта.
- Неравенство и системни пропуски: Дигиталната пропаст, ниската цифрова грамотност и ограниченията в учебната програма могат да увеличат неравенствата, ако не се прилагат целенасочени интервенции.
Препоръки
Докладът предлага пет ключови стратегии за ускоряване на интеграцията на ИИ:
- Национална рамка за управление на ИИ в образованието – създаване на ясен план с цели, показатели и междуведомствена работна група, гарантираща етичното използване на технологията и защита на данните.
- Устойчиво дигитално инфраструктурно развитие – постоянни държавни бюджети за устройства и обучение, универсална високоскоростна свързаност и достъп до ИИ ресурси.
- Национална програма за обучение на учители за използване на ИИ – кариерно обучение чрез онлайн курсове, летни академии и регионални работилници; интегриране на ИИ в педагогическите университетски програми и сертификация.
- Инициатива „ИИ за всички“ – гарантиране на достъп за уязвими общности, разработване на достъпни ИИ инструменти и ангажиране на родители и местни общности в повишаване на познанията относно ИИ и етичната му употреба.
- Екосистема за изследвания в ИИ за образование – подкрепа за местни иновации чрез пилотни проекти, създаване на обратна връзка между практика и политика, както и активна интеграция в глобалния опит чрез програми като Erasmus+ и стандарти на UNESCO и OECD.
Перспектива
Според доклада готовността за внедряване на ИИ в образованието в България е в началната фаза на своето развитие – страната е преминала от разпокъсани пилотни проекти към стратегическо и системно внедряване. За да се реализира пълният потенциал на ИИ, ще са нужни инвестиции в капацитета и уменията на учителите, устойчивата инфраструктура, инициативи за равен достъп и интегрирана изследователска екосистема.
С тези мерки България цели да използва ИИ за подобряване на учебните резултати, подпомагане на учителите и осигуряване на равен достъп до дигиталната трансформация за всички ученици.
Докладът може да бъде изтеглен безплатно от този линк.
