Интервю с гл. ас. д-р Лъчезар Африканов, преподавател в НБУ и част от екипа на „Социални иноватори България“.
Близо 95% от българските ученици вече използват изкуствен интелект в учебния процес, но училищата все още нямат единен подход за неговото прилагане. Това показва първото национално изследване за готовността на българската образователна система за навлизането на AI, реализирано от БАСКОМ и Министерство на образованието и науката с участието на ученици, учители и училищни директори.
Проучването изследва не само използването на изкуствен интелект, но и технологичната, педагогическата, организационната и етичната готовност на училищата. Изводът е ясен – изкуственият интелект вече е част от ежедневието на учениците и постепенно навлиза в работата на учителите, но липсват последователни политики, ясни правила и достатъчна подкрепа за неговото ефективно и отговорно използване.
Какво показват данните? Как учениците и учителите използват AI? Защо практиката на учениците изпреварва училищната система и какви промени са необходими, за да се превърне изкуственият интелект в реален инструмент за по-качествено образование? На тези въпроси отговаря в следващото интервю един от авторите на изследването – гл. ас. д-р Лъчезар Африканов, преподавател в НБУ и част от екипа на „Социални иноватори България“.
Каква беше основната цел на изследването?
Целта беше да установим доколко българската училищна система е подготвена за навлизането на изкуствения интелект като разгледаме готовността в по-широк план. Интересуваха ни не само достъпът до технологии и уменията за работа с тях, но и педагогическите практики, управленските решения, етичните въпроси, участието на учениците и отношението на училищната общност. Проучването включи ученици, учители и училищни директори. Количествените данни бяха допълнени с качествена информация от фокус групи и анализ на съществуващи политики и практики. Това ни позволи да сравним различните гледни точки и да видим къде между тях има съвпадение и къде се появяват разминавания.
Каква картина очертават резултатите?
Българските училища се намират в състояние на частична и неравномерна готовност. Изкуственият интелект вече присъства в ежедневието на учениците и в професионалната работа на част от учителите, но все още рядко е включен в цялостна училищна политика. В някои училища има активни ръководни екипи, обмен на опит между учителите и първи договорености за допустимото използване на ИИ. На други места темата остава лична инициатива на отделни преподаватели. Това създава значителни разлики между училища, класове и дори между отделни предмети в едно и също училище. Данните показват, че технологичната готовност постепенно се повишава, докато педагогическата, организационната и етичната рамка се развиват по-бавно. Именно свързването на тези области е следващото голямо предизвикателство за нашата система.
Как учениците използват изкуствен интелект?
Учениците използват AI, за да получат по-разбираемо обяснение, да обобщят текст, да преведат дума или понятие, да намерят идеи за проект, да подготвят план, да проверят решение или да създадат презентация. Някои ученици използват предимно, за спестят на време и усилие. Изкуственият интелект може да бъде използван за генериране на цял текст, решаване на задача или създаване на готов краен продукт. Тогава ученикът получава резултат, без непременно да е преминал през процеса на разбиране, аргументиране и самостоятелно формулиране.
Как и за какво учителите използват изкуствен интелект?
При учителите употребата е по-силно изразена в подготовката за преподаване. ИИ се използва за генериране на идеи, разработване на учебни материали, адаптиране на текстове, създаване на въпроси, примери, упражнения и варианти на задачи. По-ограничено остава непосредственото включване на AI в работата с учениците по време на учебния час. Тук възникват повече въпроси: как да се организира дейността, как да се гарантира равен достъп, как да се оценява ученическата работа, какви данни могат да бъдат въвеждани и как да се реагира при прекомерно използване на инструмента.
Очаквани ли бяха тези резултати?
До голяма степен очаквахме, че учениците използват ИИ по-активно и по-свободно от училищната система. По-значимо се оказа разминаването между тяхната ежедневна практика и организираното обучение в училище. Само 6,5% от учениците посочват училището като място, в което са се научили да използват ИИ. Повечето се ориентират самостоятелно, чрез приятели, социални мрежи и различни цифрови платформи. Това ускорява усвояването на практически умения, но не гарантира разбиране на надеждността на информацията, авторството, защитата на данните и необходимостта от проверка.
Изпреварва ли практиката на учениците готовността на образователната система?
Да, в момента учениците се движат по-бързо от формалните правила и от педагогическите практики. Те вече използват изкуствен интелект, независимо дали училището е изработило позиция по темата. Това не означава, че учениците непременно са по-подготвени. Те често познават инструментите по-добре на практическо равнище, но им липсва рамка за преценка. Умението да получиш бърз отговор е различно от умението да разбереш дали този отговор е верен, достатъчно обоснован и подходящ за конкретната задача.
Как трябва да се промени разговорът за изкуствения интелект в образованието?
Разговорът постепенно трябва да се премести от общия въпрос дали ИИ да бъде допускан към по-конкретните въпроси за целта, условията и качеството на неговата употреба. Полезно е при всяка задача да се уточнява каква функция изпълнява ИИ. Той може да обяснява, да предлага пример, да задава въпроси, да помага при редактиране, да генерира контрааргументи или да подпомага проверката. Когато ролята му е неясна, лесно се стига до създаване на готов продукт, който изглежда убедително, но не показва реалното разбиране на ученика.
По-зрелият разговор включва и въпроса кога AI не е необходим. Не всяка кратка задача изисква технологична помощ. Ученикът трябва да запази способността си да чете внимателно, да пише самостоятелно, да решава проблеми, да понася известно затруднение и да развива собствена позиция.
Кои са основните рискове и как може да бъде намерен балансът?
Сред основните рискове са прекомерното разчитане на готови отговори, отслабването на уменията за писане и аргументиране, некритичното приемане на неточна информация, неясното авторство и въвеждането на лични или чувствителни данни в публични системи. Съществува и риск от задълбочаване на неравенствата. Не всички ученици имат еднакъв достъп до устройства, платени версии на приложения, стабилна интернет връзка или подкрепа от възрастен. При липса на общи решения част от учениците могат да получат значително по-добри възможности от други.
Балансът не се постига чрез пълна забрана или чрез безусловно насърчаване. Необходими са ясни правила, подходящи задачи и оценяване, което проследява процеса.
Какво трябва да се промени на системно ниво?
На първо място са нужни ясни и актуални национални насоки, които да дадат обща посока, без да ограничават професионалната преценка на училищата и учителите. Училищните екипи трябва да знаят какви са минималните изисквания по отношение на защита на данните, прозрачност, авторство, оценяване и допустима употреба.
Необходимо е и практическо професионално развитие на учителите. Кратките обучения, насочени основно към представяне на инструменти, имат ограничен ефект. По-полезни са работата с реални учебни задачи, обменът между колеги, наблюдението на практика и създаването на достъпна банка с проверени примери.
Оценяването също трябва да бъде преразгледано. Задачи, които изискват единствено събиране и възпроизвеждане на информация, лесно могат да бъдат изпълнени автоматично. По-голяма стойност имат задачи, при които ученикът сравнява, проверява, аргументира, прилага знанието в конкретна ситуация и обяснява как е достигнал до своя извод.
Резултатите и изводите от изследването може да откриете тук.
