Нов доклад на Международната организация на труда показва, че развитието на умения вече не може да се ограничава до образованието в началото на професионалния път. AI, дигитализацията, зеленият преход и демографските промени изискват постоянна възможност за придобиване и надграждане на умения.
Ученето през целия живот трябва да бъде изведено в центъра на икономическите и социалните политики, а системите за образование и обучение да станат по-гъвкави, приобщаващи и тясно свързани с променящите се потребности на пазара на труда. Това е един от основните изводи в новия доклад на Международната организация на труда (МОТ) „Lifelong learning and skills for the future“. Според МОТ необходимостта от постоянно учене се увеличава на фона на бързото развитие на технологиите, включително изкуствения интелект, зеления преход, демографските промени и трансформациите на пазара на труда. В същото време достъпът до възможности за обучение остава неравномерно разпределен.
Ученето през целия живот не е само образование в класната стая
Докладът предлага широко разбиране за обучение през целия живот. То включва всички учебни дейности през живота на човека – независимо дали се случват във формалната образователна система, на работното място, в общността, в семейството или чрез други неформални и неофициални форми.
Това означава, че образованието през целия живот не трябва да се разглежда само като връщане към университет или записване в курс. Умения могат да се придобиват и чрез работа, практически опит, онлайн обучение, неформални инициативи и други форми на учене.
Според експертите именно тези форми на учене извън традиционната класна стая остават недостатъчно развити, а системите, които трябва да ги подкрепят, често са фрагментирани, недостатъчно финансирани и слабо координирани.
AI и дигиталната трансформация увеличават нуждата от нови умения
Технологичните промени са сред основните фактори, които правят ученето през целия живот все по-важно.
Докладът поставя развитието на умения в контекста на няколко едновременно протичащи трансформации – дигитализация и AI, зеления преход, демографските промени и промените в структурата на труда. В този контекст не е достатъчно хората да придобият определена квалификация в началото на кариерата си. Необходимо е да могат да актуализират знанията си и да придобиват нови умения в зависимост от промените в професията и пазара на труда.
Кои умения ще бъдат най-важни?
Един от интересните елементи на изследването е анализът на търсенето на умения чрез големи масиви от данни.
Международната организация на труда анализира онлайн данни за обяви за работа в осем държави – Бразилия, Египет, Йордания, Мароко, Руската федерация, Южна Африка, Обединените арабски емирства и Уругвай. На тази основа организацията изследва кои умения са свързани с по-добри възможности за заетост и как различните умения работят заедно. Резултатът показва, че социално-емоционалните и когнитивните умения са сред най-търсените. Но докладът не препоръчва фокус само върху един тип умения. Напротив – пазарът на труда все повече изисква комбинации от умения. Например базови дигитални умения могат да бъдат комбинирани с умения за работа в екип, а когнитивните способности – с практически и технически умения.
Това е особено важно за образованието, тъй като показва, че подготовката за пазара на труда не трябва да се свежда до усвояването на конкретна технология или професионална квалификация.
Човешките умения остават ключови
Въпреки технологичните промени докладът не очертава бъдеще, в което техническите умения ще заменят всички останали. Напротив, когнитивните и социално-емоционалните умения са сред най-търсените в анализираните пазари. Те могат да подпомагат прехода на работниците от професии, доминирани от ръчни задачи, към по-сложни роли. Добавянето на когнитивни умения допълнително увеличава възможностите за професионална мобилност.
Докладът също така показва връзка между по-високото ниво на уменията и по-добрите характеристики на работата – включително стабилност, възможности за развитие и професионално израстване.
Не всички имат еднакъв достъп до обучение
Един от най-съществените проблеми, идентифицирани от МОТ, е неравният достъп до учене през целия живот. Новите данни на организацията показват значителни различия между групите. Формално заетите имат по-добър достъп до структурирани възможности за обучение, докато хората с по-ниско образование, заети в неформалната икономика или в професии с по-ниски входни изисквания, са по-ограничени в достъпа си до организирано обучение. Това означава, че именно хората, които са най-застрашени от изоставане при промени на пазара на труда, могат да имат най-малко възможности да придобият необходимите нови умения.
Затова от организацията настояват политиките за учене през целия живот да бъдат приобщаващи, а не просто да създават формално възможности за обучение.
Какво трябва да направят държавите?
Докладът очертава пет основни стратегически направления.
- Холистичен подход към ученето през целия живот
Политиките не трябва да се ограничават до предоставянето на курсове и обучения. Според МОТ те трябва да бъдат свързани и с други системи – например социална защита, услуги по заетостта и политики за създаване на работни места. Необходимо е също работодателите да бъдат активно ангажирани.
- Гъвкави и приобщаващи пътища за обучение
Необходимо е да бъдат премахнати бариерите пред участието в обучение и да бъде признавано неформалното и информалното учене. Това включва признаване на вече придобити знания и умения и по-добра връзка между образование, обучение и работа.
- Инвестиции в равен достъп и качество
Според МОТ ресурсите трябва да бъдат насочени и към групи и региони, които имат по-ограничен достъп до обучение. В същото време е необходимо да има механизми за гарантиране на качеството и да се следи дали обученията водят до реални възможности за заетост.
- Съобразяване на обучението с промените на пазара на труда
Уменията трябва да бъдат свързани с реалните трансформации в икономиката. МОТ препоръчва развитието на умения да бъде интегрирано в политики за дигиталния и зеления преход, грижите, регионалното развитие и други структурни промени.
- Споделена отговорност
Изграждането на работеща система за учене през целия живот не може да бъде задача само на държавата. Напротив – правителствата, работодателите, организациите на работниците и доставчиците на обучение трябва съвместно да проектират и актуализират системите за развитие на умения.
Какво означава това за България?
България не е сред осемте държави, включени в анализа на онлайн обявите за работа. Темата обаче е особено актуална за страната ни. Последни европейски данни показват, че участието на възрастните в обучение в България остава ниско. През 2022 г. делът е 9,5%, значително под националната цел от 35,4% за 2030 г. А данните, събирани ежегодно, показват, че през 2025 г. делът на хората, участвали в образование или обучение през предходните четири седмици, се е повишил до 6,1%, но все още остава сред най-ниските в ЕС.
Образованието трябва да се превърне в система, а не в отделни обучения
Основното послание на експертите от МОТ е, че обучението през целия живот не трябва да бъде сбор от отделни курсове и програми. Необходима е цялостна система, в която човек може да преминава между образование, професионално обучение и работа, да получава признание за вече придобитите си умения и да има достъп до обучение, когато икономическата среда се променя.
Това е особено важно в ерата на AI. Технологичната трансформация няма да се случи еднократно – тя ще продължава да променя задачите, професиите и необходимите компетентности. Затова според МОТ инвестициите в умения трябва да бъдат разглеждани не като разход, а като дългосрочна инвестиция в устойчивостта, приобщаването и бъдещето на труда.
Източник: International Labour Organization, Lifelong learning and skills for the future, World of Work Series, 2026.
Снимка: Pixabay
