Какво показват резултатите на българските ученици, къде сме на фона на другите ученици от изследваните страни и каква е ролята на технологиите и изкуствения интелект? Потърсихме отговорите от Албена Спасова, председател на УС на „ЕдТех България“, и Албена Йотова, основател на образователната платформа Intreea.
Резултатите от PISA 2025 поставят България пред сериозно предизвикателство. Но те поставят и друг въпрос: дали търсим причината за проблемите на правилното място?
В общественото пространство технологиите и особено телефоните често се превръщат в един от основните заподозрени. Данните на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) обаче показват по-сложна картина. Българските ученици действително прекарват значително време с дигитални устройства за забавление, но използването на технологии за учене е близко до средното за ОИСР. Това означава, че въпросът не е просто колко технологии използват учениците, а за какво и как ги използват.
Какво показва PISA 2025 за България?
PISA измерва не просто дали учениците са усвоили учебния материал. Изследването проверява дали 15-годишните могат да прилагат знанията си в реални и непознати ситуации, да анализират информация, да правят връзки и да решават проблеми.
През 2025 г. водещата област е природните науки, а математиката и четенето са вторични области. Резултатите на България са под средните за ОИСР и в трите основни области. Само 53% от българските ученици достигат поне базово ниво 2 по природни науки, при 74% средно за ОИСР. По математика делът е 43%, при 65% за ОИСР, а по четене – 42%, при 69% средно за ОИСР.
Това означава, че повече от половината български 15-годишни не достигат базовото ниво по математика и четене, а почти половината остават под него и по природни науки.
В същото време България има и ученици с много високи резултати, но делът им е значително по-малък от средния за ОИСР: само 2% са в челото по природни науки, 3% по математика и 1% по четене.
Така се очертава един от големите проблеми на системата: тя има способни и отлично представящи се ученици, но не успява да осигури достатъчно високо базово ниво за всички.
Спадът не започва през 2025 г.
ОИСР отчита, че през 2025 г. средните резултати на България са по-ниски от 2022 г. по математика и четене и приблизително същите по природни науки. В сравнение с 2015 г. резултатите са спаднали и в трите области. Това показва, че не става дума за проблем, възникнал за една или две години.
Има и още един тревожен показател. Между 2022 г. и 2025 г. делът на учениците, които казват, че са любопитни към много различни неща, намалява с 11,5 процентни пункта. Делът на тези, които полагат допълнителни усилия, когато задачата стане трудна, намалява с 11,3 процентни пункта.
Само 60% от българските ученици казват, че са любопитни към много различни неща, при 73% средно за ОИСР, а 50% посочват, че полагат допълнителни усилия при трудност, при 60% средно за ОИСР.
Голямата разлика е не само между България и ОИСР, а и вътре в самата България
Един от най-съществените резултати от изследването е свързан със социално-икономическите различия. В България учениците от най-облагодетелстваните 25% от населението изпреварват най-необлагодетелстваните 25% със 101 точки по природни науки. Средната разлика за ОИСР е 85 точки. Социално-икономическият статус обяснява 14% от вариацията в резултатите по природни науки в България при 12% средно за ОИСР. Това показва, че училището не успява достатъчно ефективно да компенсира разликите в средата, в която растат децата. И именно тук разговорът за PISA трябва да излезе от рамката „учениците са добри или лоши“. Въпросът е как системата реагира, когато едно дете започне да изостава.
Какво показват данните за технологиите?
Тук картината е особено интересна. Българските ученици съобщават, че използват дигитални устройства за учене в училище средно 1,6 часа дневно, при 1,7 часа средно за ОИСР. За забавление обаче използват дигитални устройства средно 2,2 часа дневно, при 1,1 часа за ОИСР. В същото време 42% от българските ученици казват, че техните съученици често се разсейват от дигитални устройства по време на повечето или всички часове по природни науки, при 28% средно за ОИСР. Учениците, които съобщават за дигитално разсейване, имат средно с 12 точки по-нисък резултат по природни науки в България.
Значи ли това, че технологиите са причината за слабите резултати? Всъщност данните показват нещо по-различно: технологията може да бъде инструмент за учене или инструмент за разсейване. Всичко зависи от начина, по който е интегрирана в образователния процес.
Още един показател е показателен: 41% от българските ученици използват AI чатботове за учене поне веднъж седмично, при 46% средно за ОИСР. 30% ги използват за предварително проучване на нова тема, 29% – за обобщаване на текст, а 30% – за създаване на текст за писмени задачи.
Изкуственият интелект вече е част от ученето. Въпросът е дали ще бъде използван за заместване на мисленето или за неговото развитие.
Именно по тези въпроси разговаряме с Албена Спасова и Албена Йотова.
9 въпроса за PISA 2025: къде е проблемът и какво можем да променим?
- Какво всъщност показват резултатите от PISA?
Албена Спасова, председател на УС на EdTech България
PISA не пита дали учениците просто са „минали материала“. Тя проверява доколко могат да използват знанията си в различни, включително непознати ситуации. „За мен разговорът за PISA започва точно тук. Между изпълнената задача и разбрания смисъл. Между правилния отговор и способността да стигнеш до него сам,“ обясни Албена Спасова.
Според нея резултатите не трябва да се превръщат в оценка на интелигентността на българските деца. „Не бих превела тези числа с присъдата „децата ни са неграмотни“. Това е обиден и неточен начин да говорим за тях.“ По-скоро резултатите показват, че твърде много ученици не изграждат достатъчно стабилна основа, върху която да продължат да учат и да вземат самостоятелни решения.
Албена Йотова, основател на Intreea
„За нас резултатите от PISA показват едни проблеми, които зреят в образователната система от много години и се задълбочават, тъй като не са хванати в началото,“ коментира Албена Йотова. Според нея това е свързано и с недостатъчната адаптация на образователната система към различните потребности на децата.
- Защо се получават тези ниски резултати и този спад в България спрямо предходното изследване?
Албена Спасова
„Не бих обяснила резултатите с един виновник. Нито „телефоните“, нито „учителите“, нито „родителите“ са достатъчен отговор,“ каза Албена Спасова. Според нея проблeмът е по-дълбок и е свързан с несъответствието между различните елементи на системата. „Моята оценка е, че проблемът е в несъответствията между това, което искаме, преподаваме, оценяваме и подкрепяме.“
Албена Йотова
Йотова също вижда натрупване на проблеми във времето. Според нея не можем да разглеждаме детето единствено през призмата на училището. Тя поставя акцент върху цялостната среда – физическо, емоционално и психично здраве, начин на живот, движение и други фактори. „Ние не можем да гледаме на детето само по отношение на неговия живот в училище. Ние трябва да погледнем цялата картина, общото здраве – емоционално здраве, психично здраве, за да може едно дете да се развива добре и пълноценно.“
- Къде е проблемът?
Албена Спасова
Проблемът според нея е системен. „Искаме самостоятелно мислене, но когато оценката зависи предимно от възпроизвеждането, изпращаме друг сигнал. Искаме индивидуален подход, но той трябва да бъде обезпечен с време, хора и подходящи материали. Искаме учителите да въвеждат нови методи, но еднократно обучение не е същото като колега, с когото можеш да обсъдиш защо конкретният урок не е проработил. Не можем да поставим всички тези очаквания на учителското бюро и да наречем това реформа“, категорична бе тя.
Албена Йотова
Йотова поставя акцент върху силната зависимост от учебника и недостатъчната свобода на учителите. „На практика в момента българската образователна система все още се придържа към конкретни учебници, въпреки че има формулирани компетентности и се говори за компетентностен подход.“ Според нея това не отговаря достатъчно добре на различните начини, по които децата възприемат информацията. „Ние можем да възприемаме информацията кинестетично, слухово, зрително и когато учебникът е написан сухо, академично, той не е подходящ за достатъчно голям брой деца.“ Според нея въпросът не е, че децата не могат, а че не могат в тази среда. И трябва да разберем каква среда ще им помогне да могат?
- В България имаме ученици с доста високи резултати, но защо не успяваме да осигурим достатъчно високо базово ниво за всички?
Албена Спасова
„Не бих искала разговорът за ниските резултати да обезценява труда на силно представящите се ученици и техните учители. Но не бих искала и техният успех да се превръща в утешителен отговор за всички останали“, коментира Спасова. Според нея можем едновременно да развиваме талантите и да настояваме всяко дете да получи солидна основа. „Това не са конкуриращи се задачи,“ каза тя. Но системата трябва да може да компенсира различията. „За мен справедливостта не е да дадем на всички абсолютно едно и също и после да ги сравним. Тя е да осигурим необходимата подкрепа, за да могат да достигнат общо, достатъчно високо базово ниво.“
Албена Йотова
Според Албена Йотова липсата не персонализация е един от основните проблеми. Водещите образователни системи са значително по-индивидуализирани. Учителите имат много по-голяма свобода в избора на учебни материали и пособия и могат да адаптират подхода си към конкретните деца.
Другият ключов момент според нея е, че трябва да се идентифицират слабите звена и да не се допуска нито едно дете да изостане. „За мен е важно да се идентифицира началото на проблема и да се работи системно. Необходимо е да се види кои са най-слабите звена в системата и именно на децата, които имат най-голяма нужда от подкрепа, да бъде осигурена индивидуална пътека за развитие. Според Йотова системата трябва да реагира още при първите сигнали за затруднение, а не когато пропуските вече са станали сериозни.
- Какво можем да научим от първенците – Сингапур, Япония, Корея, Естония и други силно представящи се системи?
Албена Спасова
Не става дума за една магическа рецепта, която може да бъде копирана. „В анализите на ОИСР за силните образователни системи се открояват последователни цели, високи очаквания към учениците, сериозна подготовка на учителите и съгласуваност между учебните програми, преподаването и оценяването. Това са различни системи, но успехът им не се изчерпва с отделен метод или устройство“, коментира Спасова и добави: „Не бих копирала механично чуждия учебен ден или изпитен натиск. Бих заимствала отношението към качеството на ежедневното преподаване.“ Според нея най-важният урок е да се съчетаят високите очаквания с реална подкрепа. Всяко дете трябва да има възможност да напредва, но когато това не се случва, системата трябва да има механизъм за реакция.
Албена Йотова
„Най-важното е относителната свобода на учителите да решат кои учебни пособия и подходи да използват,“ обясни Йотова. Според нея водещите системи са значително по-персонализирани и дават повече свобода за различни подходи. „Ако ориентираме образователната система много повече към умения и компетентности, те могат да бъдат постигани по най-различни начини.“
За нея отново водеща е свободата на учителя и индивидуализацията. „Не е необходимо уроците в учебника по математика да бъдат структурирани по точно конкретен начин и да бъдат усвоени конкретните умения.“
- Естония е в челото на класацията. С какво се обяснява нейния успех?
Албена Спасова
Естония показва, че дигитализацията сама по себе си не е достатъчна. Важни са организацията на системата, подготовката на учителите и възможността училищата да адаптират подходите си.
Албена Йотова
„Там е доста по-децентрализиран моделът и преподавателите имат доста по-голяма свобода в подходите, които прилагат,“ обясни Йотова. Именно тази свобода, според нея, е една от практиките, които България би могла да заимства.
- Как трябва да изглежда правилното използване на технологиите в училище?
Албена Спасова
Според нея не трябва да измерваме успеха на дигитализацията с броя устройства или времето пред екрана. Технологията трябва да освобождава пространство за повече творчество, движение, експерименти и работа по реални проблеми. Въпросът е как да бъде организирано ежедневието на децата и дали училището предлага достатъчно смислени дейности, които ангажират вниманието им.
Албена Йотова
„Трябва да има много повече кинестетични дейности в училище и много повече проекти, т.е. много повече задачи с решаване на реални проблеми, много повече творчески задачи“, смята тя. Според нея не трябва да ограничаваме децата от дигиталните технологии, а да ги насочваме за правилна употреба.
- Възприема ли се вече AI като естествен инструмент за учене?
Албена Спасова
Според нея въпросът не е дали ученикът използва AI, а как го използва. Едно да попиташ изкуствения интелект „Напиши ми анализа“, а съвсем друго – „Ето го моят анализ. Помогни ми да открия слабите места и ми задай въпроси, за да го подобря“. Целта е ученикът да остане активната страна в процеса. Ако една машина може да генерира убедително звучащ отговор за секунди, задачата на образованието е да научи ученика да преценява този отговор. Според нея е важно критичното мислене, но то не може да съществува без знания. Ученикът трябва да може да сравнява източници, да проверява твърдения, да различава факт от мнение и да задава въпроси. Но трябва и да разбира предмета, за който става дума. „За мен целта не е ученикът да избира между собственото си мислене и AI. Целта е да не се отказва от собственото си мислене, когато използва AI.“
Албена Йотова
Според нея AI има голям потенциал именно при персонализираното обучение. „За мен е много важно да има алгоритъм, който установява конкретните нужди и конкретния стил на учене и конкретните пропуски или потребности на дадено дете.“ Но да оставим детето само с изкуствения интелект не е достатъчно. AI трябва да бъде част от цялостен педагогически процес и да бъде интегриран в алгоритми и учебни пътеки, които водят към конкретен резултат.
- PISA 2025 показва спадове в резултатите в много държави. Това означава ли, че имаме глобална криза на образователния модел, а не само български проблем?
Албена Спасова
Международните резултати показват, че проблемът действително е по-широк от България. Но това не означава, че българските резултати могат да бъдат обяснени само с глобална тенденция. „Не бих приела нито „само при нас е така“, нито „навсякъде е така, няма какво да направим,“ каза Спасова. Според нея образователните системи трябва да се адаптират към среда, в която начинът, по който децата получават информация, учат и взаимодействат с технологиите, се променя много бързо.
Албена Йотова
Тя също вижда глобален проблем, но смята, че „България е по-краен случай.“ И именно тук вижда възможност: „Понякога нещата трябва да стигнат до много ниска точка, за да може да се отпуши една по-бърза промяна.“
Технологиите не са решението. Но могат да бъдат част от него
Данните от PISA 2025 не дават основание да обвиним технологиите за слабите резултати на българските ученици. Българските ученици използват дигитални устройства за учене почти толкова, колкото и връстниците им в ОИСР. В същото време използването за забавление е двойно по-високо. Дигиталното разсейване е свързано с по-ниски резултати, но умереното използване на технологиите за учене може да бъде полезно.
Това означава, че въпросът не е „с технологии или без технологии“. Въпросът е дали образователната система знае какво иска да постигне с тях. Технологиите могат да помогнат на учителя да персонализира обучението, да открива пропуски, да предоставя допълнителни упражнения и да освобождава време за работа, която изисква човешко взаимодействие.
Но те не могат сами да решат системен проблем. Затова може би най-важният урок от PISA 2025 за България не е да изберем между учебника и таблета, между традиционното образование и AI. А да изградим система, в която всяко дете получава навременна подкрепа; учителят има свободата и ресурсите да избира подход; технологиите се използват там, където носят реална добавена стойност; AI подпомага ученето, но не го замества; а критичното мислене, любопитството и способността да прилагаме знанията се превръщат в реална цел на образованието.
Снимка: Pixabay
