Ново проучване на Европейската комисия показва защо движението на студенти между държавите вече е въпрос и на технологична конкурентоспособност. България остава изправена пред сериозно предизвикателство при подготовката на STEM кадри.
Европейският съюз трябва да промени начина, по който гледа на студентската мобилност – от движение на хора между университети към циркулация на знания, умения и таланти, която подпомага конкурентоспособността на европейската икономика.
Това е един от основните изводи, които могат да бъдат откроени от новото „Проучване за балансирана и приобщаваща мобилност за обучение в контекста на Европейското образователно пространство и новата цел за мобилност във висшето образование“, публикувано от Европейската комисия през август 2026 г.
Проучването идва в момент, когато Европа едновременно се стреми да увеличи международния опит на студентите и се сблъсква с растяща нужда от специалисти в STEM, дигиталните технологии и иновациите.
23% от завършващите трябва да имат международен учебен опит
Новата европейска цел е амбициозна: до 2030 г. поне 23% от завършващите висше образование трябва да са имали учебен опит в друга държава. Успоредно с това поне 20% от мобилните учащи трябва да бъдат хора с по-малко възможности.
Тези цели са заложени в препоръката на Съвета „Европа в движение“ от 2024 г., а новото проучване на Комисията трябва да даде доказателствена основа за политиките, чрез които те да бъдат постигнати.
Но зад статистиката за мобилността стои друг, все по-важен въпрос: Къде ще се обучават и развиват хората, които Европа ще има нужда да привлече за дигиталния и зеления преход?
STEM е стратегическа област за мобилността
Проучването разглежда мобилността като инструмент за по-широка циркулация на знания и човешки капитал. Това има особено значение за STEM направленията, където студентите и завършилите са сред най-мобилните групи и където уменията са силно преносими между държавите.
Технологичните и инженерните специалности имат и още едно предимство – пазарът на труда за тези специалисти е все по-международен.
За разлика от професии, при които владеенето на конкретен национален език е основна предпоставка за реализация, при програмирането, инженерството, математиката, природните науки и редица технологични професии знанията могат да се използват в различни държави и индустрии.
Това прави студентската мобилност особено важна за изграждането на европейския технологичен потенциал.
България има сериозен проблем със STEM кадрите
През 2023 г. само 23,7% от студентите във висшето образование в България са били записани в STEM направления, при 26,9% средно за ЕС. Между 2018 и 2023 г. STEM записването у нас е намаляло с 8,6%.
В същото време има положителна тенденция в ИКТ: записаните в ИКТ програми български студенти са се увеличили с 18,8% между 2018 и 2023 г.
Проблемът остава при завършващите. Делът на STEM завършилите в България е 20,1%, при 25,2% средно за ЕС. При ИКТ завършилите България е по-близо до европейското равнище – 4,9% спрямо 4,7% за ЕС.
Мобилността може да бъде и решение, и риск
Именно тук новото проучване поставя важен въпрос за страни като България. Когато студентите заминават в чужбина, те получават достъп до по-големи научни екосистеми, модерна инфраструктура, международни изследователски екипи и технологични компании. Това е огромна възможност за тяхното образование. Но за държавата възниква друг въпрос – как част от този човешки капитал да остане свързан с националната образователна, научна и бизнес екосистема.
Затова Европейската комисия поставя акцент върху т.нар. brain circulation – не просто изтичане на мозъци от една държава към друга, а движение на хора, знания и умения, от което могат да печелят както приемащата, така и изпращащата страна.
За България това означава, че Erasmus+, международните университетски партньорства и съвместните програми могат да бъдат разглеждани не само като възможност студентите да получат образование в чужбина, а и като начин да се изграждат трайни връзки между български университети, европейски научни центрове и технологичния бизнес.
Университетите трябва да се конкурират и за технологични таланти
Проучването поставя мобилността в по-широк контекст – на привлекателността на висшето образование. За да привличат студенти, университетите трябва да предлагат не просто диплома, а качествена образователна и научна среда. При STEM това означава:
модерни лаборатории и научна инфраструктура;
силни връзки с технологичния бизнес;
международни изследователски партньорства;
програми на английски език;
възможности за работа по реални технологични проекти;
достъп до международни академични мрежи;
възможности за последваща професионална реализация.
Така качеството на STEM образованието се превръща и в инструмент за привличане на международни студенти.
България вече инвестира в STEM, но резултатът трябва да се види в университетите
България предприема мерки за увеличаване на STEM подготовката – сред тях са инвестициите в STEM среда в училищата, STEM лаборатории и национален STEM център, както и подкрепа за STEM обучение във висшето образование. Актуалните данни обаче показват, че това все още не се превръща достатъчно бързо в по-голям дял на STEM студентите и завършилите. Европейската комисия определя ниския и намаляващ дял на STEM записаните във висшето образование като сериозно предизвикателство пред способността на България да отговори на търсенето на квалифицирани кадри.
Особено показателно е, че записването в ИКТ специалности расте, докато записването в STEM – намалява. Това показва, че интересът към технологиите съществува, но страната трябва да разшири този интерес и към инженерните, природните и математическите направления.
От мобилност към европейска технологична екосистема
Новото проучване на Европейската комисия не разглежда STEM като отделна тема, но неговите изводи за мобилността имат пряко значение за технологичното образование.
Европа се нуждае от система, в която студентът може да започне обучението си в една държава, да прекара семестър в друга, да участва в международен научен проект, да направи стаж в технологична компания и след това да използва натрупаните знания в друга част на европейската икономика.
Именно затова Комисията разглежда едновременно степенната мобилност, при която студентът завършва в друга държава, и кредитната мобилност, при която временно учи или провежда стаж в чужбина.
За България задачата е двустранна: да даде на повече млади хора достъп до международен опит, но едновременно с това да изгради достатъчно силна STEM и технологична среда, към която те да могат да се върнат.
Защото в конкуренцията за следващото поколение инженери, програмисти, учени и AI специалисти мобилността вече не е просто образователна възможност. Тя е част от европейската стратегия за човешкия капитал и технологичната конкурентоспособност.
Източник: Европейска комисия, Study on balanced and inclusive learning mobility in the context of the European Education Area and the new higher education mobility target, 2026. Проучването е публикувано на 28 август 2026 г. Пълното проучване на Европейската комисия.
Снимка: Pixabay
