Защо новият пакет на Европейската комисия за технологичен суверенитет е важен за едтех и бъдещето на образованието в България.
Албена Спасова е член на Работната група за суверенитета и бъдещето на едтех към Европейската комисия.
На 3 юни 2026 г. Европейската комисия представи нов пакет за европейски технологичен суверенитет, насочен към укрепване на капацитета на Европа в областта на полупроводниците, облачните технологии, изкуствения интелект и отворения код. Пакетът обединява няколко ключови инициативи, сред които Закона за чиповете (Chips Act 2.0), Закона за развитието на облачните технологии и изкуствения интелект (Cloud and AI Development Act), Стратегията на ЕС за софтуер с отворен код (EU Open Source Strategy, както и пътна карта за дигитализацията и трансформацията чрез изкуствен интелект в енергийния сектор. Основната цел е Европа да намали структурните си зависимости и да засили способността си да контролира критичните технологии, от които все повече зависят икономиката, публичните услуги и гражданите.
От гледна точка на образователните технологии (едтех), това не е само индустриален или технологичен въпрос. Това е и въпрос на образование. Всяка модерна образователна система вече зависи от цяла цифрова инфраструктура: устройства, чипове, свързаност, облачни услуги, системи за дигитална идентичност, платформи за обучение, дигитално съдържание, киберсигурност, управление на данни и все по-често — модели с изкуствен интелект.
Ако тази инфраструктура се контролира основно от ограничен брой доставчици извън Европа, или ако училищата не могат да разбират, проверяват, адаптират или напускат системите, които използват, тогава образователната политика става зависима от външни технологични и търговски решения.
За Европа цифровият суверенитет в образованието не трябва да означава изолация от световните иновации. Той трябва да означава способност за избор, управление, оперативна съвместимост, прозрачност, контрол и иновации в съответствие с европейските демократични ценности, образователни цели и основни права. Европейската комисия определя технологичния суверенитет като способността на Европа да действа независимо в цифровия свят чрез развитие и контрол върху ключови технологии, данни и инфраструктура, като същевременно намалява прекомерната зависимост от участници извън ЕС. Комисията посочва също, че Европа понастоящем разчита на държави извън ЕС за над 80% от ключовите дигитални продукти, услуги, инфраструктура и интелектуална собственост.
Защо това е важно за едтех
Образованието е една от най-чувствителните сфери на цифровата трансформация. Училищата и университетите не просто „използват софтуер“. Те формират граждани, умения, знания, ценности и социална мобилност. Дигиталните инструменти, които се използват в класните стаи, влияят върху начина, по който учителите преподават, учениците учат, оценяването се организира, а образователните данни се събират и анализират.
Затова едтех суверенитетът е въпрос на доверие. Данните на учениците не трябва да се превръщат в страничен продукт на непрозрачни търговски екосистеми. Публичните образователни системи трябва да могат да изискват прозрачност, преносимост на данните, оперативна съвместимост, киберсигурност и дългосрочна отчетност от платформите, които използват и финансират.
Предложеният от Европейската комисия Cloud and AI Development Act е особено важен за образованието, защото цели да разшири европейския капацитет в областта на облачните услуги и изкуствения интелект, да създаде рамка за облачен и AI суверенитет и да защити критични приложения и чувствителни данни.
Изкуственият интелект прави този разговор още по-належащ. AI асистенти за обучение, автоматизирано оценяване, адаптивни платформи и системи за анализ на ученето могат да подпомагат учителите и да персонализират обучението. Но те създават и рискове, свързани с пристрастия на алгоритмите, липса на обяснения, защита на личните данни и прекомерна зависимост от автоматизирани решения.
Актът за изкуствения интелект на ЕС определя някои AI системи, използвани в образованието, като високорискови — например системите, които могат да определят достъпа до образование или да оценяват резултатите от обучението. Такива системи трябва да отговарят на изисквания за управление на риска, качество на данните, документация, прозрачност, човешки надзор, точност, устойчивост и киберсигурност.
Затова бъдещето на едтех в Европа трябва да се основава на ясен принцип: иновацията трябва да бъде надеждна, а доверието трябва да бъде заложено в системите още от самото начало. Насоките на Европейската комисия относно етичното използване на изкуствен интелект и данни в преподаването и ученето подчертават необходимостта от етична, правна и педагогическа рефлексия, както и от практическа подкрепа за учителите и образователните специалисти.
Отворен код, оперативна съвместимост и обществена стойност
Един от най-важните елементи в новия пакет е Стратегията на ЕС за софтуер с отворен код. Европейската комисия поставя отворения код в центъра на европейския технологичен суверенитет, тъй като той може да намали зависимостите, да увеличи контрола върху критичната инфраструктура, да подобри оперативната съвместимост и да насърчи повторното използване на решения в публичната администрация.
За EdTech това е изключително важно. Отвореният код не решава автоматично всички проблеми на образователните технологии, но създава възможности, които затворените системи често ограничават. Той позволява на министерства, общини, университети, училища и местни компании да адаптират дигитални инструменти към национални учебни програми, езици и педагогически нужди.
Отвореният код може да намали зависимостта от един доставчик. Той може да помогне публичните средства да се инвестират в споделена инфраструктура и повторно използваеми компоненти, вместо многократно да се закупуват затворени системи, които не комуникират помежду си.
Това е особено важно за по-малки пазари и езици, включително българския. Една суверенна европейска EdTech екосистема трябва да подкрепя не само големите пазари, но и по-малките образователни системи, националните езици, местните учебни програми и специфичните образователни приоритети.
България има нужда от дигитални инструменти, които работят качествено на български език, съобразени са с българските образователни стандарти и могат да бъдат интегрирани с национални платформи и изискванията на публичния сектор.
България: защо темата е спешна
За България технологичният суверенитет в образованието не е абстрактен европейски дебат. Той е пряко свързан с качеството, равнопоставеността и конкурентоспособността на българската образователна система.
България постигна важен напредък в областта на дигиталната инфраструктура и националната цифрова трансформация. В доклада на Европейската комисия за България по програмата Digital Decade 2025 се отбелязва, че страната разполага с добре развита свързаност и инвестира в дигиталната трансформация, включително чрез националната си пътна карта за цифровото десетилетие. В същото време докладът посочва продължаващи предизвикателства, свързани с дигиталните умения, дигитализацията на малките и средните предприятия, научноизследователската и развойната дейност и киберсигурността.
Данните за образованието показват защо това е толкова важно. Според Education and Training Monitor 2025 за България около половината от българските 15-годишни ученици не достигат базово ниво на компетентност по математика, четене или природни науки според PISA 2022. Същият доклад посочва, че през 2023 г. само 52,1% от младежите на възраст между 16 и 19 години в България имат поне базови или над базови дигитални умения, при средно 66,5% за ЕС.
Тези данни не са аргумент срещу технологиите. Те са аргумент за по-добри, по-смислени и по-суверенни технологии. Дигиталните платформи сами по себе си няма да подобрят резултатите от обучението. Но добре проектираните, основани на доказателства и подкрепящи учителите EdTech решения могат да помогнат за преодоляване на пропуските в ученето, персонализиране на подкрепата, подобряване на достъпа до качествени ресурси и развитие на дигиталните компетентности.
България вече има важни основи. Националните реформи включват програми като „ИКТ в предучилищното и училищното образование“, „Квалификация на педагогическите специалисти“ и „Обучение за ИТ умения и кариера“. България развива и националната платформа „Дигитална раница“, която има за цел да осигури достъп до дигитално образователно съдържание и да подпомогне учителите при създаване и споделяне на дигитални ресурси.
Въпросът сега е как тези национални усилия могат да бъдат свързани с по-широката европейска програма за технологичен суверенитет. България не трябва да бъде само потребител на дигитални образователни платформи. Тя трябва да бъде активен участник в изграждането на европейска EdTech екосистема, основана на отворени стандарти, надежден изкуствен интелект, сигурна инфраструктура, многоезично съдържание и силно участие на учителите.
Какво може да спечели България от суверенен EdTech подход
Европейският подход към технологичния суверенитет може да донесе няколко конкретни ползи за българската образователна система.
На първо място, той може да помогне за защитата на данните на децата, учениците и студентите. Образователните данни са изключително чувствителни. Те могат да разкриват обучителни затруднения, модели на поведение, семейна среда, специални образователни потребности, интереси и бъдещи възможности. България се нуждае от дигитални образователни системи, в които данните се съхраняват, обработват и споделят при ясни публични правила, със силна киберсигурност и в съответствие с европейските стандарти.
На второ място, този подход може да намали зависимостта от конкретни доставчици. Публичните инвестиции в EdTech не трябва да заключват училищата в системи, които са скъпи за смяна, трудни за интеграция или невъзможни за независима проверка. Оперативната съвместимост, отворените програмни интерфейси, преносимостта на данните и отворените стандарти трябва да се превърнат в нормално изискване при обществените поръчки.
На трето място, технологичният суверенитет може да подкрепи българските EdTech компании и малки и средни предприятия. Европейска рамка за надеждни, съвместими и суверенни образователни технологии може да създаде нови пазарни възможности за местни иноватори. Българските компании трябва да могат да разработват решения, които се интегрират с национална и европейска инфраструктура, конкурират се чрез качество и доказателства за ефективност и могат да се развиват и извън вътрешния пазар.
На четвърто място, този подход може да засили ролята на учителите. Учителите не трябва да бъдат пасивни потребители на платформи, създадени някъде другаде. Те трябва да бъдат съавтори, оценители и критични потребители на дигиталните инструменти. Това изисква инвестиции не само в хардуер и софтуер, но и в квалификация на учителите, AI грамотност и дигитална педагогика. Планът за действие в областта на цифровото образование 2021–2027 подчертава значението на качествено, приобщаващо и достъпно цифрово образование, а European Digital Education Hub е създаден, за да намали фрагментацията и да подкрепи сътрудничеството между участниците в дигиталното образование.
На пето място, технологичният суверенитет може да помогне за преодоляване на регионалните и социалните неравенства. Дигиталната трансформация трябва да бъде полезна за учениците в малките населени места, селските райони и уязвимите общности, а не само за добре оборудваните училища в големите градове. Суверенитетът в образованието трябва да включва и приобщаване: достъпен интернет, достъпни устройства, съдържание на български език, подкрепа за учителите и доказателства, че използваните инструменти реално подобряват ученето.
Европейска възможност, а не само защитна стратегия
Най-силният аргумент за EdTech суверенитета не е страхът. Това е възможността.
Европа има шанс да изгради дигитална образователна екосистема, която отразява нейните силни страни: публично образование, силна защита на личните данни, многоезичие, културно разнообразие, научни постижения, социално включване и демократична отчетност.
Новият пакет на Европейската комисия дава технологична основа за тази амбиция: по-силен европейски капацитет в облачните технологии и изкуствения интелект, обновена стратегия за полупроводниците, решения с отворен код и намаляване на структурните зависимости.
За България това е момент да свърже националните образователни приоритети с по-широката европейска дигитална посока. Българската стратегия за изкуствен интелект вече признава необходимостта от развитие на дигитални и AI умения, прилагане на инструменти с изкуствен интелект в образованието, укрепване на компетентностите на учителите и подобряване на инфраструктурата за дигитална трансформация.
Като участник в срещата на Работната група за суверенитета и бъдещето на EdTech към Европейската комисия, която се проведе на на 17 юни, моето основно послание е следното:
EdTech суверенитетът не означава Европа да се затвори за света. Той означава европейските училища, учители и ученици да не бъдат заключени в системи, които не могат да разберат, контролират, адаптират или напуснат.
За България това означава изграждане на образователна технологична среда, в която дигиталните инструменти са сигурни, оперативно съвместими, прозрачни, педагогически смислени и насочени към обществения интерес. Това означава подкрепа за учителите, защита на учениците, възможности за местни иновации и гаранция, че българското образование няма просто да бъде дигитализирано, а ще бъде реално укрепено.
Бъдещето на европейските образователни технологии трябва да бъде отворено, надеждно, многоезично и ориентирано към човека. А България трябва да бъде част от неговото изграждане.
