Константин Веселинов, основател и управител на CENTIO #Cybersecurity
Каква е ролята на технологиите в образованието според вас днес?
Технологиите свалиха бариерите пред ученето. Преди знанието беше нещо, до което стигаш трудно – учебници, класна стая, конкретен учител. Днес е на един клик разстояние. Темпото на учене също се промени, вече можем да учим по начин, който е по-близък до нас. По-бързо, по-практично, по-интерактивно.
За учителите също е различно. Те вече не са просто източник на информация, а по-скоро хората, които помагат да я разбереш, да я свържеш и да я приложиш в реален контекст. И тук идва важният момент – технологията сама по себе си не прави образованието по-добро. Тя просто дава възможност. Въпросът е как ще я използваме – дали ще я сведем до още един екран с PDF-и, или ще я превърнем в инструмент, който наистина помага на децата да разбират, да мислят и да прилагат. Този избор не е абстрактен. Взима се всеки ден от училищата, от учителите, от организациите, които създават решения, и от държавата. И според мен правилният избор е ясен. Трябва да използваме технологиите не за да дигитализираме стария модел, а за да го променим. Да учим по-практично, по-адаптивно и по-близо до реалния свят. Защото в крайна сметка не става дума само за достъп до знание, а за това какви хора изграждаме и какви умения развиват те.
Какви умения развиват обучаемите благодарение на технологиите?
Технологиите сами по себе си не развиват умения. Те създават среда, в която едни умения стават много по-важни от други. Днес достъпът до информация е лесен. Всеки може да намери почти всичко. Разликата идва от това какво правиш с тази информация. Фокусът естествено се измества – от запаметяване към разбиране, от повтаряне към мислене и най-вече прилагане. Искаме да възпитаваме хора, които действат премерено, отговорно и обосновано, които могат да си дефинират цели и да гонят резултати. Не папагали или мислители.
Учениците все повече развиват критично мислене, умението да задават правилните въпроси, да проверяват източници и да свързват информация от различни места.
Има и още нещо важно. Те започват да се учат да учат. Да търсят сами, да експериментират, да пробват и да грешат по-бързо. Технологиите дават възможност знанието да се превърне в действие – да създадеш нещо, а не просто да го знаеш.
Затова в днешния свят най-ценните умения са “как мислиш” и “как прилагаш”, а не “какво знаеш”. Оттук нататък всичко опира до това дали системата успява да подкрепи именно тези умения.
Къде е България по отношение на технологиите в образованието?
България прави стъпки в правилната посока, но темпото все още драматично изостава. Ние сме в конкуренция със света. Америка, Азия, а скоро и Африка. Виждаме какво правят в Азия с образованието и резултатите ще дойдат скоро. А ние постоянно мислим и обясняваме, че системата била консервативна. Това не е честно към децата! Ние ги ограбваме, лишаваме от възможности, а можем да променим това в рамките на година две и да влезем в настоящето. Да не забравяме, че това са бъдещите собственици на държавата и те ще трябва да я развиват. Като създаваме функционално неграмотни бъдещи кадри, обричаме самата държава на функционално неграмотно развитие.
Кои са основните бариери пред внедряването на технологии и как те могат да бъдат преодолени?
Най-честата бариера е липсата на увереност. Когато една технология не е позната, тя създава напрежение: дали пък нещо няма да се обърка, дали ще отнеме контрол, дали ще направи ролята ти по-малко важна.
Това води до съпротива. И тя се вижда най-ясно при при нещо съвременно: AI. На много места първата реакция е забрана, защото учениците могат да “мамят”, защото не е ясно как да се използва, защото изглежда като заплаха. Този подход обаче изпуска основното. AI вече е част от реалния свят. Учениците така или иначе ще го използват. Въпросът е дали ще се научат да го използват правилно.
Има и практични бариери – липса на обучение, липса на време, понякога и липса на добра инфраструктура. Често се въвеждат инструменти без ясна идея как ще помогнат в реалната работа. Решението не е повече технологии, а по-добро въвеждане. Ясни примери, обучение и постепенно надграждане.
Когато един учител види как AI може да му спести часове подготовка или да обясни по-добре сложна тема, отношението се променя много бързо. Подходът трябва да е практичен, с малки стъпки, реални ползи и постоянна подкрепа. Тогава технологията спира да бъде заплаха и започва да върши работа.
Как вашата компания допринася за подобряване на образованието и внедряването на технологии в образованието в България?
При нас нещата са много практични – не говорим толкова за образование, колкото се опитваме да го правим. С Intreea работим в посока създаване на среда, в която се вижда реален резултат. Фокусът ни е върху това ученето да води до умения, които могат да се приложат, а не просто да се “покрие материал”.
Със CENTIO #Cybersecurity вкарваме друга важна тема – киберсигурността. Тя вече е част от ежедневието и има място в съвременното образование. Работим за това да стане разбираема и достъпна, а не нещо абстрактно, което се случва “някъде другаде”. Както и да се създадат условия за обучаването на повече специалисти с опит в тази сфера, липсата на кадери в сектора е поголовна.
UX2.DEV пък дава директен пример: отделяме време и влизаме в класните стаи. Работим с ученици в ТУЕС, показваме реални казуси и как изглежда работата в практиката.
Общото между трите е едно: опитваме се да скъсим разстоянието между това, което се учи, и това, което се случва в реалния свят. Точно там според нас има най-голяма стойност.
CENTIO #Cybersecurity е един от членовете на „ЕдТех България“. Защо се включихте?
Решението беше естествено. Вече работим в посока образование през различни инициативи и ни беше важно да сме част от среда, в която има и други организации със сходно мислене. ЕдТех България събира точно такива хора – компании и екипи, които не просто говорят за промяна, а реално работят по нея. За нас това е начин да обменяме опит, да виждаме какво работи и какво не, и да се движим по-бързо. Образованието е твърде голяма тема, за да се решава самостоятелно.
Има и нещо друго – когато има общност, гласът става по-силен. И към институциите, и към пазара. Затова участието ни там е логично продължение на това, което вече правим.
Какво дава “ЕдТех България” на организациите, на потребителите, на българското образование?
ЕдТех България дава среда. За организациите това означава обмен на опит и по-бързо учене – виждаш какво работи при другите и избягваш част от грешките. Вместо всеки да открива топлата вода сам, се движим заедно напред. За потребителите – учители, ученици, родители – това означава по-добри решения. Когато има общност, качеството се вдига. Има повече идеи, повече обратна връзка и повече реални примери. За образованието като цяло това е начин да се ускори промяната. Една организация може да направи много, но когато има общност, ефектът е различен.
Има и още нещо важно – създава се мост между бизнеса, практиката и образованието. А точно тази връзка често липсва.
От какво най-много се нуждае българската едтех среда днес?
Най-голямата нужда е от фокус върху реален резултат. Има много решения, много платформи, много идеи. Това, което често липсва, е ясна връзка между технологията и ефекта: какво реално се променя за ученика, какво умение се изгражда, какъв е резултатът.
Има нужда и от по-бърза обратна връзка. Кое работи, кое не, защо не работи. В момента този цикъл е бавен.
Друг важен елемент е връзката с практиката. Образованието и бизнесът често се движат в различни посоки. Когато тази връзка липсва, се учат неща, които трудно намират приложение.
И не на последно място: повече смелост за експерименти. Не всяко решение ще проработи, но без опити няма как да има напредък.
Когато има ясна цел, бърза обратна връзка и връзка с реалния свят, нещата започват да се случват много по-бързо.
Каква подкрепа липсва на едтех компаниите в България?
Липсва последователна среда за тестване и внедряване. Много едтех компании имат идеи и работещи решения, но достъпът до реална среда – училища, учители, ученици – е труден и бавен. Това забавя всичко. Липсва и по-ясна връзка с институциите. Процесите често са тежки, а темпото не отговаря на това, с което технологиите се развиват.
Има нужда и от повече доверие към нови решения. Често се търси доказателство преди да има реална възможност за прилагане, а това създава затворен кръг.
Подкрепата не е само финансиране. По-важни са достъпът, партньорствата и възможността да се тества в реална среда. Когато това го има, развитието се ускорява много бързо.
Какво бихте посъветвали стартиращи компании в образователния сектор?
Да започнат от реален проблем, а не от идея за продукт. Образованието е специфична среда. Това, което изглежда добре като концепция, често не работи в класната стая. Затова е важно да се работи близо до учители и ученици още от самото начало.
Фокусът трябва да е върху резултата – какво се променя за човека отсреща. Ако това не е ясно, технологията няма значение. Добре е и да се мисли за внедряването, не само за самия продукт. В образованието това често е по-трудната част – как ще се използва реално, кой ще го въведе, как ще се поддържа. Има смисъл да се започне малко, с ясен казус и реална обратна връзка. Оттам идва и растежът. И не на последно място – търпение. Промяната в образованието става по-бавно, но когато се случи, ефектът е дългосрочен.
Може ли България да бъде лидер в едтех и в кое направлениe?
България вече има своето място в едтех – особено когато става дума за решения с практическа насоченост. Имаме силни технически екипи и опит в създаването на продукти. Това ни позволява да изграждаме решения, които работят не само локално, а и на международно ниво. Една от посоките, в които вече сме силни, е практическото обучение – решения, които развиват реални умения и се доближават до работната среда. Това е и посоката, в която работим с Intreea.
Киберсигурността е друг ясен пример. Темата става все по-важна, а експертизата тук е на високо ниво. Това е област, в която България вече създава стойност, включително и през компании като CENTIO #Cybersecurity.
Подходът, който работи, е фокусът. Не се опитваме да правим всичко, а изграждаме силни решения в конкретни области, където имаме реално предимство. И точно това ни дава позиция, не просто потенциал.
Как виждате бъдещето на образованието в България и каква ще бъде ролята на технологиите?
Бъдещето на образованието ще бъде по-практично, по-гъвкаво и много по-близо до реалния свят. Ще се учи по-малко “за оценка” и повече за приложение. Фокусът ще е върху уменията, а не върху обема информация. Технологиите ще са естествена част от този процес. Няма да са нещо допълнително, а основен инструмент – както днес е интернетът. AI също ще влезе в класната стая, не като заместител, а като помощник, както за учениците, така и за учителите.
Ролята на учителя ще стане още по-важна. Не като източник на знание, а като човек, който насочва, дава контекст и помага да се изгражда мислене. Системата ще трябва да стане по-адаптивна. Различните ученици учат по различен начин и с различно темпо, а технологиите дават възможност това да се случва реално.
Промяната няма да стане изведнъж, но посоката е ясна. Образованието се движи към модел, в който знанието е достъпно, а стойността идва от това как го използваш. И точно тук технологията има своята роля – да направи този преход възможен.