Образованието вече не се дигитализира, то се пренаписва

Пламена Бургуджиева, управител на Noventiq за България

Пламена Бургуджиева е Country Manager на Noventiq Bulgaria с над 8 години опит в управлението на компанията и повече от десетилетие професионален опит в технологичния сектор, включително в Microsoft. Тя активно работи за внедряване на иновативни решения и развитие на дигитални умения, като вярва, че технологиите са ключов двигател за трансформацията на образованието.

Каква е ролята на технологиите в образованието според вас днес?

Ако трябва да го кажа директно – образованието вече не се дигитализира, то се пренаписва. Технологиите не са просто инструмент в класната стая, а средата, в която се случва ученето. Те дават възможност за персонализиран подход, достъп до глобално знание и значително по-висока ангажираност на учениците.

Но най-важната промяна е в самия модел на учене – от пасивно възприемане към активно участие, от запаметяване към разбиране и прилагане. Истинската стойност не е в това, че имаме технологии, а в това как ги използваме.

Какви умения и компетенции развиват учениците благодарение на технологиите?

Технологиите развиват умения, които са изключително важни за реалния свят – критично мислене, работа с информация, способност за анализ и вземане на решения. Но още по-важно – те учат хората как да учат. В свят, който се променя постоянно, най-ценната компетенция не е знанието само по себе си, а способността да го придобиваш бързо и да го прилагаш ефективно. Технологиите създават именно тази среда – динамична, адаптивна и ориентирана към развитие.

Къде е България, къде е българското образование по отношение на технологиите в образованието?

България има реален потенциал – силен технологичен сектор, талантливи специалисти и развиваща се едтех екосистема. През последните години се направиха важни стъпки в посока дигитализация и достъп до технологии.

Но следващата стъпка е по-сложна. Не липсват технологии – липсва им стратегия и ефективно интегриране в учебния процес. Истинският напредък ще дойде, когато технологиите станат естествена част от ежедневната работа на учителя и ученика.

Кои са най-честите бариери пред внедряването на технологии и как могат да бъдат преодолени?

Най-често бариерите не са технологични, а човешки и организационни. Липсата на достатъчно обучение и подкрепа за учителите, както и естественото притеснение от промяна, са ключови фактори. Допълнително, често липсва ясна визия и координация между институциите. Решението е в дългосрочен подход – инвестиции в умения, последователна стратегия и силни партньорства. Трансформацията в образованието не е еднократен проект, а процес.

Как Noventiq България допринася за подобряване на образованието и внедряването на технологии в образованието у нас?

В Noventiq България работим активно с образователни институции за внедряване на съвременни технологични решения и платформи. Но нашият фокус не е само върху внедряването. Истинската иновация в образованието не е в софтуера, а в начина, по който той се използва. Затова инвестираме в обучения, развитие на дигитални умения и дългосрочни партньорства, които създават устойчив ефект.

Noventiq България е един от членовете на „ЕдТех България“. Защо решихте да се включите в „ЕдТех България“?

Присъединяването към EdTech България беше естествена стъпка. Вярваме, че трансформацията на образованието не може да се случи изолирано. Тя изисква сътрудничество между бизнес, институции и образователни организации. „ЕдТех България“ създава платформа, в която този диалог се случва активно и с реални резултати.

Какво дава “ЕдТех България” на организациите и на образованието?

EdTech България дава нещо много важно – свързаност. Свързва идеи с практика, технологии с реални нужди и различни участници в една обща визия. За организациите – това означава партньорства и обмен на знания. За образованието – по-бърз достъп до иновации и по-добра връзка с пазара.

От какво най-много се нуждае българската едтех среда днес?

От координация и мащабиране. В България има много добри решения и инициативи, но те често остават локални. Липсва механизъм, който да ги превърне в национални или дори международни успехи. Необходимо е по-структурирано взаимодействие между всички участници в екосистемата.

Каква подкрепа липсва на едтех компаниите в България?

Една от най-големите липси е достъпът до реална среда за тестване. Едтех компаниите имат нужда от възможност да пилотират решенията си в училища и университети. Също така липсват достатъчно стимули за внедряване на иновации и по-ясна регулаторна рамка. Без реално приложение дори най-добрите идеи остават концепции.

Какво бихте посъветвали стартиращи компании в образователния сектор?

Да започват от проблема, не от технологията. Образованието е специфична среда и изисква дълбоко разбиране на нуждите на ученици, учители и институции. Успехът не идва от най-иновативния продукт, а от най-полезния. И не на последно място – да имат търпение. Промяната в образованието изисква време, доверие и последователност.

Може ли България да бъде лидер в едтех и в кое направление?

Да, но не навсякъде – а там, където можем да бъдем наистина силни. България има потенциал в области като AI в образованието, дигитални платформи и адаптивно обучение. Разполагаме с талант и технологична експертиза, които могат да бъдат основа за глобални решения. Лидерството идва не от мащаба, а от фокуса.

Как виждате бъдещето на образованието в България и каква ще бъде ролята на технологиите?

Бъдещето ще бъде по-гъвкаво, персонализирано и ориентирано към реалния свят. Технологиите – и особено AI – ще играят ключова роля. Но те няма да заменят учителя. AI няма да замени учителите, но ще замени начина, по който учим. Ролята на учителя ще се трансформира – от източник на информация към ментор, вдъхновител и навигатор в един много по-динамичен свят.