Основната бариера пред образователните технологии е страхът от промяната

Албена Комитова, адвокат, медиатор и обучител, „Център за разрешаване на спорове“

Albena Komitova
Каква е ролята на технологиите в образованието според вас днес?

Технологиите са усилвател. Те увеличават  възможностите на учителите. В днешния свят тяхната роля е да направят образованието персонализирано и привлекателно, превръщайки ученето от пасивен процес в активно преживяване.

Какви умения и компетенции развиват учениците благодарение на технологиите?

Освен дигиталната грамотност, технологиите развиват адаптивност и критично мислене. В среда на изкуствен интелект, най-важното умение става способността да формулираш правилно задачите и да се ориентираш бързо в огромни потоци от информация, запазвайки фокуса си.

Къде е България, къде е българското образование по отношение на технологиите в образованието?

България е на интересен кръстопът. Имаме изключителни едтех таланти и иновативни училища, но все още съществува сериозна дистанция между технологичните възможности и масовата педагогическа практика. Потенциалът е огромен, но реализацията му е неравномерна.

Кои са най-честите бариери пред внедряването на технологии и как могат да бъдат преодолени?

Основната бариера не е липсата на устройства, а психологическата съпротива и страхът от промяна. Преодоляването на тези страхове става чрез подкрепа на учителите – не просто „обучение за работа с таблет“, а изграждане на увереност и умения за управление на дигиталната класна стая. Най-голямото предизвикателство е да „сприятелим“ учителите с технологиите.

Как Центърът за разрешаване на спорове допринася за подобряване на образованието и внедряването на технологии в образованието в България?

Ние внасяме „човешкия елемент“ в дигиталното уравнение. Центърът за разрешаване на спорове помага на образователната общност да изгражда умения за ненасилствена комуникация и емпатия в онлайн среда. Ние учим хората как да решават конфликти в новата реалност, което е основата за всяко качествено учене.

Центърът за разрешаване на спорове е един от членовете на „ЕдТех България“. Защо решихте да се включите в „ЕдТех България „?

Включихме се, защото вярваме в синергията. EdTech България е общност от хора, които създават бъдещето, а за нас е важно това бъдеще да бъде етично, мирно и ориентирано към човека. Подкрепата за основателя и общата визия за модерно образование бяха естественият двигател.

Какво дава “ЕдТех България” на организациите и на образованието?

Дава глас и екосистема. Създава стратегия и по-ясна визия. За организациите това е платформа за обмен на опит, а за образованието – гаранция, че иновациите не са изолирани опити, а част от организирано движение към по-добро.

От какво най-много се нуждае българската едтех среда днес?

От доверие и диалог. Създателите на технологии трябва да разбират реалните нужди на учителите, а администрацията – да види потенциала на стартиращите компании. Ние виждаме своята роля именно тук – като медиатори, които помагат на тези различни светове да говорят на един език.

Каква подкрепа липсва на едтех компаниите в България?

Като цяло липсва  държавна стратегия за развитие на новите форми на образование. Няма подкрепа и за по-смело тестване на иновациите на системно ниво. Компаниите имат нужда от среда, в която грешката при иновация се приема като част от процеса на учене.

Какво бихте посъветвали стартиращи компании в образователния сектор?

Не забравяйте човека зад екрана. Технологията е само средство. Фокусирайте се върху това как вашият продукт подобрява взаимоотношенията и качеството на живот на ученика и учителя.

Може ли България да бъде лидер в едтех и в кое направление?

Да, България може да бъде лидер в създаването на качествено образователно съдържание и софтуерни решения с вградена емоционална интелигентност. Имаме капацитета да съчетаем силното си инженерно мислене с хуманитарни подходи.

Как виждате бъдещето на образованието в България и каква ще бъде ролята на технологиите?

Представям си хибридно образование, което е дълбоко хуманно. Технологиите ще се грижат за рутината и персонализацията, а учителят ще се върне към своята изконна роля – да бъде пример, вдъхновител и медиатор в процеса на израстване на личността.