Мариана Векилска, основател и водещ обучител на VAcademy
Каква е ролята на технологиите в образованието според вас днес?
Една дума — определяща. Светът ни се променя толкова бързо, колкото се развива и самият AI — експоненциално. И точно затова образование без технологии е обречено да остане в миналото, или поне в свят, различен от този, в който живеем. Не знам дали човечеството наистина се дели на три — това е тезата на Пламен Русев, автора на „Капиталът на доверието“ — на общност, която се доверява изцяло на технологиите, общност, която ги отрича изцяло, и общност, която ги използва, запазвайки човешкото. Но ако трябва да избера, бих искала да съм в третата група — да постигам качество и скорост, но да остана отговорна за съдържанието. Младите хора са различни от нас — устроени са различно и мислят различно, защото са родени и растат в съвсем различна среда от тази, в която сме израснали ние. Неадекватно е да останем вкопчени в миналото и да се опитваме да прилагаме схоластичните методи, средства и представи за образование. Няма да постигнем нищо. Просто ще бъдем изплюти.
Какви умения развиват учениците благодарение на технологиите?
Именно това — способността да се концентрираш върху съдържанието. Да използваш различни модели, но да даваш човешката добавена стойност — умението да учиш как да учиш. Технологиите дават на децата достъп до безкраен обем информация и точно там е предизвикателството — да се научат да я филтрират, да разпознават достоверното от недостоверното, да мислят критично. Това е може би най-важната компетентност на нашето време. И си давам сметка колко по-трудно е това от онова, на което бяхме учени ние — да приемаме учителя и учебника като единствен извор на знание. Децата развиват адаптивност — свикват бързо с нови инструменти, нови формати на учене, нови начини за комуникация. В добрия случай развиват и способност за самостоятелна работа — да си поставят задача, да намерят ресурс, да стигнат до решение, без някой да им поднася готова информация. Има и обратна страна, за която трябва да сме честни: умения като задълбочена и продължителна концентрация, издръжливост при усилие, търпение за бавен процес на осмисляне — понякога отстъпват. Затова смятам, че ролята на учителя не намалява с технологиите — тя се променя, но остава ключова точно за този баланс. Само че за това трябва да са готови и самите учители.
Къде е България по отношение на технологиите в образованието?
Преди години интервюирах експерт на високо ниво от Министерството на образованието и в неофициалния разговор го попитах защо от десетилетия само говорим за реформа, а тя не се случва. Отговорът му беше: „Това е много консервативна система. Има вътрешна и външна съпротива към промяната. Истинската реформа носи само негативи на управляващите в момента, а позитивите се отчитат от следващите.“ Давам си сметка колко е прав. И това ни поставя в затворен кръг. Но реформата така или иначе се случва. От обученията, които провеждам на педагогически специалисти — и в Националния център за повишаване на квалификацията към МОН, и по места, в училищата — виждам как мисленето се променя със смяната на поколенията; виждам учители, които се борят и са отворени за нови възприятия, включително технологии и нов начин на мислене. Виждам и съпротивата. И сме точно там — по средата на пътя, с огромна амплитуда. Има училища и учители, които експериментират и интегрират инструменти смислено, а не формално. И има системата като цяло, която все още се движи по-бавно от реалността, в която живеят учениците. Инфраструктурата се подобри забележимо през последните години — СТЕМ стаите, интерактивни дъски, устройства, интернет достъп. Но инфраструктурата сама по себе си не е образование. Въпросът не е дали има таблет в класната стая, а дали учителят знае как да го превърне в педагогически инструмент. Голяма част от прогреса, който виждам, се случва благодарение на индивидуалния ентусиазъм на отделни учители и директори, а не на системна, последователна стратегия. И точно тук е разликата между държавите, които реално напредват в edtech, и държавите, които инвестират в устройства, но не и в методология и в хората, които трябва да ги прилагат.
Кои са най-честите бариери пред внедряването на технологии?
Непознаването им. Според тригодишното проучване на проф. Форсайт в средното образование новите технологии се използват предимно за подкрепа на стария материал и старите подходи. Това е достатъчно красноречив факт колко затворена е системата — все едно да ограничиш използването на компютър до ниво пишеща машина. Не е достатъчно учителят да умее да отвори презентация — трябва да умее да преструктурира урока си около нов инструмент. Съпротивата, родена именно от непознаването на новите технологии, е другият враг на промяната. Неизвестното плаши и те кара да се вкопчваш в добре познатото, с което се идентифицираш. Но да приемеш новото и да се промениш не е знак за отстъпление или безпринципност. Напротив — това е знак за емоционална интелигентност.
Втората бариера е инерцията на системата — схоластичните методи и представи, за които говорих по-рано, са дълбоко вкоренени, а промяната изисква не еднократно обучение, а последователна, дългосрочна работа.
Третата е регулаторната и административната среда — понякога добронамерени мерки създават неочаквани пречки пред иновативни формати на учене, защото не са мислени с оглед на реалната образователна практика и не са прецизирани. Имаме съвсем пресен пример: чл. 114 от Закона за държавния бюджет, който забранява изнесени дейности извън сградите на всички бюджетни организации. Целта очевидно е бюджетна икономия, но мярката засяга повратно и организацията на обученията на педагогическите екипи извън училищна среда. Факт е, че се злоупотребяваше с бюджетни пари за конференции, тиймбилдинги и обучения на екзотични дестинации. Но сталинисткият принцип не води до нищо добро — да отрежеш изцяло възможността на училищните екипи да излязат за два-три дни извън училищната среда, където да преминат обучение, но и да сменят обстановката, и да си починат, е липса на грижа за хората. В момента те са като попарени. Средата и без това е токсична — работа с подрастващи, постоянно променящи се условия, взискателни родители, много от които напълно абдикирали от родителските си ангажименти и отговорности, и отгоре на всичко — административна тежест и нови ограничения.
Четвъртата бариера пред внедряването на технологиите е неравният достъп — между градски и селски училища, между добре и по-слабо финансирани институции. Преодоляването им изисква системно, а не еднократно обучение на учителите; ясна национална стратегия, съчетана с гъвкавост на ниво училище; през диалог между държавата и частните edtech организации преди приемане на нови регулации; и през финансиране, насочено не само към хардуер, а и към методология и хора.
Как VAcademy допринася за подобряване на образованието и внедряването на технологии в образованието у нас?
Вярвам, че VAcademy и авторската ми методология са част от носителите на новото. Работим в област, която според мен става все по-важна: срещата между технологиите и човешките умения. Технологията сама по себе си не подобрява образованието. Това се случва, когато учителите и учениците умеят да я използват осъзнато, критично и с ясна цел.
Работим с училищни директори, учители, педагогически специалисти, ученици и родители. Развиваме умения за ефективна комуникация, публично говорене, управление на напрежението, автентично присъствие и взаимодействие в екип. Все по-сериозно включваме и темата за общуването в епохата на изкуствения интелект — как да използваме AI като инструмент, без да му делегираме собственото си мислене, отговорност и глас. В основата на авторската ми методология стои принципът „Състояние преди съдържание“: много преди да е изречена и дума, комуникацията вече тече — присъствието и доверието вече се градят. Методът свързва тяло, глас, мисъл и осъзнатост. В дигитална среда тази връзка е особено необходима, защото технологиите могат да ускорят процеса, но не могат да заменят доверието, емпатията и живия контакт между хората.
VAcademy е един от членовете на „ЕдТех България“. Защо решихте да се присъедините?
Включихме се, защото бъдещето на образованието не може да се създава от отделни организации, които работят изолирано. Необходима е общност, в която образователни експерти, технологични компании, преподаватели, институции и обучителни организации обменят опит и създават работещи решения.
За VAcademy членството е възможност да внесем човешката перспектива в разговора за технологиите. За нас важният въпрос не е само какви платформи и инструменти ще използваме, а как те променят вниманието, мисленето, общуването и отношенията в училище. Искаме да бъдем част от среда, която не следва технологичните тенденции механично, а участва активно в създаването на смислени стандарти за тяхното използване.
Какво дава “ЕдТех България” на организациите и на образованието?
Вярвам, че „ЕдТех България“ може да бъде мост между иновацията и реалните потребности на българското образование. На организациите дава общност, партньорства и възможност за обмен на знания. Това е важно, защото в образованието рядко съществува едно универсално решение — необходими са различни компетентности: педагогически, технологични, комуникационни и управленски.
На потребителите — училища, учители, родители и ученици — подобна асоциация може да даде по-добра ориентация и повече доверие. Пазарът предлага много продукти, но не всеки технологичен продукт носи реална образователна стойност. Необходими са качество, прозрачност и доказана приложимост.
На българското образование „ЕдТех България“ може да даде по-силен общ глас — включително в диалога с институциите. Така добрите решения не остават отделни пилотни проекти, а могат да се прилагат устойчиво и в по-голям мащаб.
От какво най-много се нуждае българската едтех среда днес?
Най-много се нуждае от връзка с класната стая. Имаме добри идеи и талантливи хора, но понякога решенията се създават без достатъчно участие на учителите, директорите и учениците, които впоследствие трябва да ги използват — виждам го от директната си комуникация с тях. Необходима е и по-задълбочена предварителна диагностика: какъв проблем решаваме, за кого го решаваме и как ще измерим резултата. Дигитализирането на един стар и неефективен процес не го превръща автоматично в иновация. Нуждаем се най-вече от инвестиция не само в технологиите, а и в подготовката на хората. Без уверен и мотивиран учител дори най-добрият инструмент остава неизползван.
Каква подкрепа липсва на едтех компаниите в България?
Липсват механизми, чрез които добрите решения да намират реално и мащабно приложение. Много компании могат да разработят продукт, но трудно получават достъп до достатъчно училища, в които да го тестват, усъвършенстват и валидират. Необходимо е безпрепятствено партньорство с образователните институции, повече възможности за финансиране и по-дългосрочни програми. Важен е и достъпът до педагогическа експертиза, защото добрата технология не означава винаги добър образователен продукт. Липсва и подкрепа за измерване на въздействието. EdTech компаниите трябва да могат да докажат не просто колко потребители имат, а какво реално се е подобрило — знания, умения, мотивация, включване или ефективност на учителската работа.
Какво бихте посъветвали стартиращи компании в образователния сектор?
И тук важат основните пазарни принципи. Да тръгнат не от технологията, а от ясно дефинирания човешки и образователен проблем. Не от въпроса „Какво можем да създадем с AI?“, а от въпроса „Какво наистина е необходимо на учителя, ученика или родителя?“. Бих ги посъветвала да черпят информация от реалната образователна среда. Учителят и учениците не трябва да бъдат само крайни потребители, а партньори в създаването и тестването на продукта. И нека компаниите не подценяват простотата — в училище решение, което изисква сложна настройка, допълнително време и постоянна техническа помощ, трудно се превръща в ежедневна практика. Поне засега.
Може ли България да бъде лидер в едтех и в кое направление?
България може да бъде лидер, но едва ли в мащаба и финансовия ресурс на най-големите световни компании. Нашето предимство може да бъде в интелигентните, специализирани и адаптивни решения. Имаме силен технологичен сектор, добри специалисти и образователна традиция. Можем да бъдем особено успешни при инструменти за персонализирано обучение, обучение на учители, развитие на комуникационни и социално-емоционални умения. Виждам потенциал и в създаването на решения, които запазват човешкото присъствие в обучението. Ако съчетаем технологичната експертиза с педагогика, психология и разбиране за човешкото поведение, България може да предлага не просто софтуер, а цялостни и приложими образователни модели.
Как виждате бъдещето на образованието в България и каква ще бъде ролята на технологиите?
Представям си образование, което е по-персонализирано, по-гъвкаво и по-свързано с реалния живот. Технологиите и изкуственият интелект ще поемат част от рутинните дейности, ще дават бърза обратна връзка и ще позволяват учебното съдържание да се адаптира към темпото и потребностите на всеки ученик. Това обаче няма да направи учителя по-малко важен. Напротив — учителят ще бъде човекът, който създава смисъл, разпознава потребностите на детето, изгражда доверие, насочва групата и учи учениците да мислят критично. Това е повратна роля. В свят, в който всеки може за секунди да генерира текст, изображение или отговор, ценна ще бъде способността да задаваме правилните въпроси, да проверяваме информацията, да правим собствена преценка и да общуваме убедително и отговорно. Затова учителят и технологията не могат да бъдат противопоставяни — подготвеният учител ще бъде подкрепен от подходящата технология. Защото изкуственият интелект може да генерира съдържание, но образованието трябва да продължи да изгражда личности.