Йордан Илиеев, съосновател и изпълнителен директор на MY Synergy
Каква е ролята на технологиите в образованието според вас днес?
Технологиите вече не са нещо допълнително към образованието – те са част от самата среда. Променят начина, по който се учи, преподава и достъпва знанието. По-важното е, че дават възможност обучението да стане по-гъвкаво и по-близко до реалния свят. Във висшето образование това е критично, защото студентите трябва да бъдат подготвени за среда, в която технологиите са ежедневие.
Какви умения развиват обучаемите благодарение на технологиите?
Не става дума само за дигитални умения. По-скоро за начин на мислене. Хората започват да работят по-добре с информация – да я намират, оценяват и използват. Развиват адаптивност, самостоятелност и способност да вземат решения. В медицината, например, това означава и умението да работиш в силно дигитализирана и регулирана среда – не просто да използваш технологии, а да разбираш тяхната роля.
Къде е България по отношение на технологиите в образованието?
Има добри примери, но все още няма достатъчно системен подход. Виждаме университети, които инвестират и мислят стратегически – това е много позитивно. Но често има разлика между това да имаш технологии и да ги използваш по начин, който носи реална стойност. Според мен сме в етап на преход – от отделни инициативи към по-цялостна трансформация.
Кои са основните бариери пред внедряването на технологии и как те могат да бъдат преодолени?
Най-често проблемът не е технологията, а как се внедрява. Липсва ясна връзка между инвестицията и резултата, има съпротива към промяна и недостиг на вътрешен капацитет. Често решенията се внедряват като отделни проекти, а не като част от по-голяма стратегия. Решението е в ясна посока, работа по реални нужди и партньорства с организации, които разбират както технологиите, така и средата.
Работите в областта на технологиите в здравеопазването. Къде е пресечната точка между здравеопазването и образованието?
Особено силна е при медицинските университети. И в двете области има работа с данни, дигитални процеси и високи изисквания за качество и точност. Това означава, че подготовката на бъдещите специалисти трябва да отразява реалната среда, в която ще работят. Тук технологиите не са просто инструмент – те са част от самата професия.
Как MY Synergy допринася за подобряване на образованието и внедряването на технологии в образованието в България?
Ние работим с практически решения. Опитваме се да помогнем на университетите да преминат от идеи към реално внедряване – в обучението, в администрацията и в управлението на данни. Подхождаме според конкретната организация – няма универсален модел. Опитът ни от здравеопазването също помага, защото там изискванията към технологиите са много високи.
MY Synergy е един от членовете на „ЕдТех България“. Защо се включихте?
Защото вярваме, че тази тема не може да се развива изолирано. „ЕдТех България“ създава среда, в която различни организации могат да работят заедно и да обменят опит. Това е важно, ако искаме реална промяна, а не отделни инициативи.
Какво дава “ЕдТех България” на организациите, на потребителите, на българското образование?
Най-вече свързаност. Свързва идеи, организации и реални нужди. Това помага решенията да бъдат по-практични и по-приложими. За образованието това означава по-смислен разговор за технологиите – не като тенденция, а като реален инструмент.
От какво най-много се нуждае българската едтех среда днес?
От повече последователност и реална среда за внедряване. Има идеи и решения, но често липсва връзката с практиката. Трябват повече партньорства и възможности за пилотиране и мащабиране.
Каква подкрепа липсва на едтех компаниите в България?
Най-вече достъп до реална среда. Компаниите могат да разработват решения, но трудно стигат до внедряване. Липсват ясни механизми за работа с образователни институции и повече възможности за пилотни проекти.
Какво бихте посъветвали стартиращи компании в образователния сектор?
Да започват от реален проблем, не от технология. И да работят близо до потребителите – преподаватели, студенти, администрация. Само така може да се създаде решение, което наистина работи.
Може ли България да бъде лидер в едтех и в кое направлениe?
Да, но в конкретни ниши. Имаме силни позиции там, където има комбинация от технологична експертиза и специализирано знание – например медицинско образование, AI решения, работа с данни.
Как виждате бъдещето на образованието в България и каква ще бъде ролята на технологиите?
По-гъвкаво, по-практично и по-свързано с реалната среда. Технологиите ще играят ключова роля, но не като самоцел, а като инструмент. Най-важното е да подпомагат хората – преподаватели и студенти – а не да ги заменят.