Камелия Славейкова, председател на съвета на директорите на Shell България
Каква е ролята на технологиите в образованието според вас днес?
За днешното младо поколение, което не познава света без интернет, е напълно естествено технологиите да бъдат органична част от образователния процес, който има за цел да подготви младите хора за реалния живот и за бъдещия пазар на труда. Тук не говорим единствено за дигитализация на учебното съдържание или за онлайн платформи. Ролята на технологиите обхваща и инженерните решения – симулации, автоматизация, работа с реални данни, изкуствен интелект, както и съвременни лабораторни технологии, които приближават обучението до реалната индустриална среда и развиват практическо мислене и иновационна култура. Интеграцията на нови технологии в образованието изисква постоянна актуализация на учебните програми и адаптация на преподавателите към бързо променящата се среда.
Какви умения развиват обучаемите благодарение на технологиите?
Технологиите помагат на учениците да развият много повече от базови дигитални умения. Те подпомагат изграждането на способност за работа с данни, решаване на реални комплексни проблеми, както и умения за вземане на информирани решения. Използването на технологиите в класната стая позволява на учениците да участват в интерактивни проекти и виртуални екипи, което ги мотивира и подготвя за професии, които тепърва ще се появяват, благодарение на технологичния напредък.
Къде е България по отношение на технологиите в образованието?
През последните години в България бяха направени важни стъпки към дигитализация: училищата разполагат с интернет, платформи и устройства, а учениците са все по-уверени в използването на технологии. Това създава стабилна основа, върху която може да се гради. Предизвикателството обаче не е в наличието на технологии, а в начина, по който те се използват. В много случаи дигиталните инструменти просто възпроизвеждат традиционния модел на преподаване, без да го променят съществено. Вместо да създават нов тип учене – базирано на решаване на реални проблеми, критично мислене и интердисциплинарност – те често остават средство за по-ефективно предаване на същото съдържание.
В същото време България има силни страни, които често се подценяват. Традиционно добрата подготовка по математика и технологии, както и инициативи като Shell Eco-marathon, показват, че учениците могат успешно да прилагат знанията си в реални инженерни проекти. Българските отбори традиционно се представят изключително силно в състезанието за енергийно ефективни автомобили – създадените в нашите училища и университети електрически прототипи и автомобили, задвижвани с водород, редовно се класират на челни места в Европа и Африка. Конкуренцията е много голяма – повече от 120 отбора, включително представители на престижни технически училища и университети от Западна Европа. Именно постоянството в българските резултати показва, че имаме талант и потенциал в областта на технологиите, а предизвикателството пред нас е тези отделни силни примери да се превърнат в устойчив и широко приложим модел.
Екосистемата в България също се развива, благодарение на организации като EdTech България, които обединяват компании и експерти с визия за промяна.
Основният дефицит остава липсата на системна връзка между образование, технологии и реална среда. Едтех решенията рядко достигат до масово приложение в класната стая, а сътрудничеството с индустрията все още не е достатъчно развито. Именно тук е ключът към следващата стъпка – не просто повече технологии, а по-смислено интегриране, което подготвя учениците за реални предизвикателства.
В този смисъл България не изостава толкова технологично, колкото концептуално. Имаме инструментите, имаме таланта, но предстои да направим прехода към образование, което използва технологиите, за да създава нов тип мислене, а не просто да модернизира старите модели.
Кои са основните бариери пред внедряването на технологии и как те могат да бъдат преодолени?
Внедряването на технологиите в образованието не трябва да е самоцел, а трябва да бъде съобразено с бъдещето на професиите и възможностите за професионална реализация на учащите се. Когато има ясна визия за това следва да се преодолеят и такива бариери като липса на достатъчно инфраструктура, недостиг на подготвени и мотивирани преподаватели, както и несигурност относно дългосрочното финансиране. Те могат да бъдат преодолени чрез устойчиви публично-частни партньорства, инвестиции в развитието на учителите и създаване на програми за обмен на добри практики и възможности за обучение, които да насърчават иновациите и експериментирането в образователния процес.
Как Shell България допринася за подобряване на образованието и внедряването на технологии в образованието в България?
Ние в Shell вярваме, че сътрудничеството между бизнеса и образованието е стратегически важно за изграждането на устойчива иновационна екосистема и мостове между академичната среда и индустрията, което дава на младите хора реален шанс да намерят професионална реализация у нас. Вече близо 20 години работим пряко с ученици и студенти от инженерни специалности, които разработват енергийно ефективни автомобили и представляват страната ни в международното състезание Shell Eco‑marathon. Така чрез тази инициатива ние подкрепяме младите таланти в България да създават иновации в мобилността.
Започнала далеч преди темата за устойчивостта да бъде на дневен ред, програмата предизвиква ученици и студенти да създадат автомобил, който да измине максимално разстояние с минимален разход на енергия. Чрез популяризирането на инициативата и участващите в нея училища и университети насърчаваме интереса към STEM дисциплините, като ги правим по-достъпни и вдъхновяващи за младите хора. Но програмата дава много повече – наред с чисто техническите умения, които участниците усъвършенстват, те развиват своето креативно мислене, иновативност и лидерство. Нещо повече, Shell Eco-marathon се превръща в реална тренировъчна площадка, където участниците тестват своите творения, решават комплексни проблеми и развиват ключови умения, търсени от всеки бизнес. През 2026 г. 8 български отбора от 6 учебни заведения ще участват на международния шампионат в Полша, а общо през годините над 120 български ученици и студенти са преминали през инициативата.
Shell България е един от членовете на „ЕдТех България“. Защо се включихте?
Присъединяването към „ЕдТех България“ дойде като естествено продължение на нашите усилия за развиване на програми за насърчаване на STEM умения, тяхното прилагане и популяризиране. За нас „ЕдТех България“ предоставя платформа за обмен на идеи, съвместни проекти и партньорства, които ускоряват технологичното развитие в образованието, както и възможност да достигнем до по-широк кръг учебни заведения, които да се включат в надпреварата за иновативни и енергийно ефективни решения Shell Eco-marathon. Така се надяваме да допринесем за създаване и прилагане на иновативни решения и практики, които да дадат тласък на българското образование.
Какво дава “ЕдТех България” на организациите, на потребителите, на българското образование?
Организацията създава екосистема – място, където компании, образователни институции, стартъпи и потребители могат да работят заедно. Тук намираме съмишленици, хора, които са си поставили за цел да се промени и осъвремени българското образование и да стане конкурентоспособно в условията на технологически напредък. „ЕдТех България“ създава условия за по-бърз обмен на идеи, по-добър достъп до иновативни решения и по-ясно разбиране на реалните нужди на образованието. В крайна сметка печелят и учениците, и преподавателите, и икономиката като цяло.
От какво най-много се нуждае българската едтех среда днес?
В България има достатъчно добри едтех продукти, мотивирани предприемачи и достъп до технологии, но липсва “жива лаборатория” между училище, университет и индустрия. Shell Eco-marathon е точно такава лаборатория, където учениците не “учат за тест”, а проектират реални инженерни решения и показва, че това работи като модел и следва да бъде приложено в по-голям мащаб.
Каква подкрепа липсва на едтех компаниите в България?
В България се стремим да дигитализираме традиционното образование вместо да го преосмислим. Вярваме, че едтех компаниите имат нужда от по-висока степен на доверие и да им се даде шанс не да правят старите модели по-ефективни – а да ги направят излишни.
Какво бихте посъветвали стартиращи компании в образователния сектор?
Да са готови да променят нагласи и стереотипи и да мислят дългосрочно и устойчиво; да са отворени за тясно сътрудничество с преподаватели, ученици, институции и бизнеса, защото това е обща, обединяваща кауза; да се фокусират върху реални, измерими резултати.
Може ли България да бъде лидер в едтех и в кое направлениe?
Да, България има реален потенциал да се позиционира като едтех лидер, опирайки се на силно развития си софтуерен сектор. Страната ни разполага с висококвалифицирани специалисти, утвърдена технологична експертиза и предприемачески дух, които – при ясна визия и добро управление – могат да бъдат насочени към създаване на конкурентни образователни технологии. Ако тази експертиза бъде системно свързана с нуждите на образованието, България може не само да развива ефективни решения за вътрешния пазар, но и да изгради устойчиво международно лидерство в едтех.
Как виждате бъдещето на образованието в България и каква ще бъде ролята на технологиите?
Бъдещето на образованието в България ще бъде по-малко фокусирано върху запаметяване и повече върху умения за решаване на реални проблеми. Учениците ще учат чрез практика, проекти и работа по казуси, подобно на формати като ShellEco-marathon, където знанието се прилага, а не просто се възпроизвежда.
Технологиите ще имат ключова, но подпомагаща роля – те ще направят ученето по-персонализирано и гъвкаво, но няма да заменят учителя. Напротив, ролята на учителя ще се трансформира към ментор и посредник между знанието и реалния свят.
Все по-важна ще бъде и връзката с бизнеса – компании като Shellще участват активно чрез реални казуси и практически опит, а организации като EdTechБългария ще помагат за свързването на цялата екосистема. На практика технологиите няма да променят образованието сами по себе си, но ще бъдат катализатор за преход към по-практично, свързано и смислено учене.