Как изглежда реалното състояние на дигитализацията в българското образование? Успяват ли инвестициите в технологии да променят начина, по който се учи и преподава? И подготвени ли са училищата, учителите и бъдещите преподаватели за образованието в дигитална среда?
Това са част от въпросите, на които търси отговор научната група DigitalEdu-SU към Софийския университет „Св. Климент Охридски“ в рамките на мащабно национално изследване, реализирано в периода 2023–2026 г. То беше проведено в рамките на проекта SUMMIT (Sofia University Marking Momentum for Innovation and Technological Transfer) и беше представено по време на финалната конференция на изследователската група „Дигитално образование“ (DigitalEdu-SU) в края на април 2026 г. В събитието взеха участие представители на българските партньори по международния проект TechWell – Министерство на образованието и науката (МОН) и „ЕдТех България“.
349 училища, над 2400 учители
Проучването е сред най-големите изследвания на дигитализацията на образованието в България до момента. В националното количествено изследване участват 349 училища и над 2400 учители, а паралелно с това са анкетирани директори, ученици и родители. В 30 училища са проведени задълбочени качествени изследвания чрез интервюта, наблюдения в класните стаи и анализ на училищна документация. Изследването обхваща и подготовката на бъдещите учители в Софийския университет чрез анализ на учебни програми, наблюдения на университетски занятия и интервюта със студенти и преподаватели.
Защо сега?
Проектът се реализира в контекст на сериозни национални и европейски усилия за дигитална трансформация на образованието. През последните години в българските училища бяха инвестирани значителни ресурси – осигурени бяха десетки хиляди устройства, изградени STEM центрове, подобрена беше интернет свързаността и бяха създадени различни програми за развитие на дигитални компетентности. Въпреки това международни изследвания продължават да поставят България сред страните с най-ниски нива на дигитални умения в Европейския съюз. Именно това противоречие – между инвестициите и реалните резултати – стои в основата на изследването.
Как се използват технологиите в училище?
Един от най-важните изводи е, че проблемът в българското образование не е толкова липсата на технологии, колкото начинът, по който те се използват. Изследването показва, че много училища вече разполагат с добра техническа инфраструктура – устройства, платформи и интернет достъп – но това не води автоматично до по-висока „дигитална зрялост“. В много случаи технологиите остават допълнение към традиционния модел на преподаване, вместо да променят реално учебния процес.
Пропастта между дигитализацята и приложението на технологиите
Наблюденията в класните стаи показват, че дигиталните инструменти най-често се използват за представяне на съдържание – презентации, видеа и електронни ресурси – докато значително по-рядко се прилагат за развиване на критично мислене, работа по проекти, създаване на дигитални продукти или активно участие на учениците в процеса на учене. Изследователите определят това като „декларативно-практическа пропаст“ – сериозно разминаване между заявената подкрепа за дигитализацията и реалното ѝ приложение в ежедневната практика.
Основният дефицит е педагогичски
Сходна картина се наблюдава и при дигиталните компетентности на учителите. Повечето преподаватели се самооценяват на начални нива според европейската рамка DigCompEdu. Те се чувстват уверени при използването на технологии за комуникация, административна работа и споделяне на материали, но срещат затруднения при по-сложните аспекти на дигиталната педагогика – персонализиране на обучението, ангажиране на учениците, развиване на критическо мислене и използване на технологиите за по-дълбоко учене. Това показва, че основният дефицит не е технически, а педагогически.
Дигиталната грамотност не е просто техническо умение
Особено важен е и изводът, че дигиталната грамотност на учениците не трябва да се бърка с умението да използват устройства и приложения. Макар учениците да се справят добре с търсене на информация и работа с популярни платформи, изследването показва значително по-слабо развити умения за критична оценка на информация, дигитална безопасност, отговорно онлайн поведение и създаване на по-сложни дигитални продукти. Това поставя въпроса за необходимостта дигиталната грамотност да се разглежда като ключова гражданска и професионална компетентност, а не просто като техническо умение.
Няма технологии и в обучението на бъдещите учители
Проучването обръща сериозно внимание и на подготовката на бъдещите учители. Анализът на програмите в Софийския университет показва, че дигиталните технологии присъстват основно в отделни ИКТ дисциплини, но по-рядко са интегрирани в методическите и педагогическите курсове, които формират професионалната идентичност на бъдещите преподаватели. Много студенти оценяват собствените си дигитални умения като високи, но изпитват затруднения при прилагането им в реални педагогически ситуации – например при планиране на дигитални учебни дейности или адаптиране на задачите към различни групи ученици.
Родителите – несигурни в собствените си дигитални умения
Сред значимите резултати на проекта е и разработването на нов инструмент – PULSE, чрез който се изследват възприятията на родителите за дигиталната зрялост на училищата. Данните показват, че родителите оценяват високо значението на онлайн безопасността и дигиталната подкрепа за учениците, но често самите те се чувстват несигурни в собствените си дигитални умения. Това разкрива потенциала училището да играе по-широка роля не само за учениците, но и за техните семейства.
53 научни публикации
Изследването има и сериозен научен принос. В рамките на проекта са публикувани 53 научни публикации в международни и български издания, реализирани са десетки участия в конференции, а резултатите са систематизирани в два монографични труда, посветени на дигитализацията на българското образование. Създадена е и активна изследователска общност от преподаватели и учени от различни факултети на Софийския университет, работещи в областта на дигиталното образование.
Технологиите като средство за учене
Може би най-важният извод от проекта е, че успешната дигитализация на образованието не се постига единствено чрез технологии и инфраструктура. Истинската промяна зависи от педагогическите практики, подготовката на учителите, лидерството в училищата и способността на системата да превърне дигиталните инструменти в средство за по-качествено, активно и смислено учене.
Повече информация за проекта и публикациите може да бъде намерена в блога на проекта: DigitalEdu-SU Blog.
